***
  Когато разбрах, че моята глава е гора с дървета, езерца, поляни и гъбки и имам само един зъб, ушите ми щръкнаха, а едното ми око се взря в Света.
  Тялото ми нарами вързопче и тръгна на път с висока крачка да търси истината с намет...

  ***
Ако те обичам...
Съвсем не съм като пълзяща лиана,

***
Косите ми гори и водопади,
очите - езера,

***
Душата е гълъб в мозъка,
отвори клетката на ума

     Обичам нощните птици,
не се интересуват от телефони и коктейли на плажа,
нито от пешегодни пътеки за спазване на правила..

 Остави ме в безкрайната нощ,
къде отиде,
луната е на път да залезе,

 ***
Искам да те спася,
през кръста и Голгота,

 ***
Времето е часовник в моя ум,
изтича през очите ми със сълзи,

 ***
 Не искам да се здрависвам с приятел с маска,
който държи нож зад гърба си,

 ***
Умът ти е дълбок като морето,
духът ти е висок като планините,

 ***
    Златната питка побягна от ужас, преследвана от Прозрачната Съдба, която изплезила език самодоволно я преследваше.
Луната си затвори очите в пълно отчаяние, а Слънцето бързо се скри в залеза.

 ***
Може би съм наивна и вярвам в чудеса,
но мъжът на мечтите ми свири на тромпет от петуния,

 ***
Животът с четка  нарисува пътя,
но сърфа ти през облаци минава.

 ***
Накрая на света сме седнали пред розовите облаци,
под нас морето - бездна е и знам, че имаме възможности...

 
***
Той има сатурнов пръстен,