Бясна съм.
Мразя апартейд
и белите пушки , които дъвчат

Дяволе мой миличък Дяволе !
Черен си и не те хващат черни магии.
Но дай да направим една

Приех съдбата ти като лекарство
и заядливо гълтам водопад от смях брадат.
Обърках творческите и любовни страсти,

Проиграна надежда
застана на операционната маса
в съвършенна голота.

"Сега ще подредя пасианса
на своя живот"
едва ли ще каже ,

Фонтан от зелено
избухва в очите ми.
Потапям се,

Изтърколи се портокаловото лято
от ръцете ми -
узрял и сочен плод под есенното слънце.

Непременно ще се родя отново.
След смъртта си..
Някога..

Нервиран Дяволът
ми каза  "Стоп"
Престани да се бъркаш

Мъката приятели
я изпира спокойното време.
Сапунисва, плакне , изцежда душите ни -

Сега съм човек.
Занимавам се с човешки реалности - радости, работи, мечти, истини...
Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен или по-елементарен?

Любовта - красивата снежна кралица методично се стича като прозрачна капка по ледената висулка на живота. Стига до изтъняващия му край и бавно замръзва, удължавайки я с една заледена капчица любов.
И така сигурно, бавно и методично Бог...

Аз съм
една микроскопична прашинка.
Не знам точно от какво съм направена -

Защо да питам
сама ли съм още.
Луната погребах

С тежка лапа ме удари този живот
направо в лицето.
А после грубо  ме погали,