Фонтан от зелено
избухва в очите ми.
Потапям се,

Изтърколи се портокаловото лято
от ръцете ми -
узрял и сочен плод под есенното слънце.

Непременно ще се родя отново.
След смъртта си..
Някога..

Нервиран Дяволът
ми каза  "Стоп"
Престани да се бъркаш

Мъката приятели
я изпира спокойното време.
Сапунисва, плакне , изцежда душите ни -

Сега съм човек.
Занимавам се с човешки реалности - радости, работи, мечти, истини...
Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен или по-елементарен?

Любовта - красивата снежна кралица методично се стича като прозрачна капка по ледената висулка на живота. Стига до изтъняващия му край и бавно замръзва, удължавайки я с една заледена капчица любов.
И така сигурно, бавно и методично Бог...

Аз съм
една микроскопична прашинка.
Не знам точно от какво съм направена -

Защо да питам
сама ли съм още.
Луната погребах

С тежка лапа ме удари този живот
направо в лицето.
А после грубо  ме погали,

Не си отивай.
Когато съм сама
е тъжно.

Имам поглед на дете,
което гледа огнено
и ослепява дявола.

Ще накажат неизречените думи
бавно и прецизно , с безпощада -
спомена от лятното безумие,

Ние винаги сме прекалено горди
ще признаем ли , когато ни боли.
На силата в жертва поднасяме себе си,

Есенни гари в живота ми
релсите - път към мечта.
Подпалвачи на лятото