****
Сърцето е изгубено дете.
Безпомощно седи на тротоара.
Не знае в този свят къде.
Домът е.
И на кой сигнал
го пуска светофара.
Когато е
от цвят червен пленено,
пресича улицата
винаги ранено.
А щом минава на зелено
го стъпкват
преминаващите хора
без умора.
И то самичко плаче
на бордюра.
Завива се с изхвърлен вестник.
Заспива
във житейската си увертюра.
И там сънува
как пораснало е в скитник.
Прокудено от другите
далече.
И как тупти в гърдите смело
на най - самотното човече.

стих...Самотата на сърцето е най тъжнат самота във света

добре си описал перипетиите на горкото изстрадало сърце-дете... То наистина прилича на дете... макар че при някои хора с времето доста загрубява.

малка грешка.