И така Кайче,
Лъвът - мишок за миг станал разноглед, защото в лапи държал
най - вкусната кашкавалена принцеса, а отстрани го дърпали
за самочувствието, апетитни кифли - коя с марамалад,
коя с омекнал кренвирш, коя без плънка, ама "пуфкава"..
и той се замислял, дали да не пусне плячката
и да грабне няколко нови. Но разумът все пак надделял,
тази била мечтата на неговите сънища, трепети, апетити , желания
и прочие.
И Лъвомиш тръгнал след една преминаваща върволица от хора .
С тях се запътил блаженно да изконсумира някъде
щастието си  на спокойствие, тъй като  всички били в тази посока. .
И се спрял в царството на ламите.
Те били  мили и усмихнати, нежно гримирани в галени цветове и криели шарени шипове,  в гърбовете си.
Който не изпълнявал желанията им,
се отъркалвали в него и го набождали смъртоносно, за отмъщение.
За това нашето разумно животно стъпвало внимателно между тях
и се правило на дръж ми шапката, търсейки къде да се усамоти
със своята полуприпаднала принцеса, която всъщност чат - пат оглеждала с половин око обстановката и щом не й харесвала, сърцераздирателно  вдишвала
със съблазнителните си форми и пак припадала напълно.
По едно време Миш се поизморил и честно казано започнало да му писва, защото кашкавалка  не одобрявала възможностите,
които й предлагал.
А той си бил все така , дори още повече гладен. И колкото й да бил издържлив, всяка издържливост си има категорични граници.
Освен това стигнал до края на тяхната улица.
А той  никога не бил ходил отвъд нея.
Тоест за него светофарът бил края на света.
И Лъвът с мише сърце, седнал в своето уютно ъгълче,
откъдето често наблюдавал с интерес края на света,
който бил доста оживен и пренаселен..
Отворил с лапки очите на своята прекрасна кашкавалка
и сладко я захапал.
А тя почувствала, че вече минава срока й на годност,
се съгласила да оглозга до край прекрасната й същност.

Извод  :
Не яжте храна с минал срок на годност.
Не чакайте да Ви мине сорка на годност.

                                                       Тюркоазената котка

Мога да чакам с търпението на лешояд ,за да оглозгам всяка котка ,дори и туркоазна!

Добър е денят, добри са препоръките, добре дано ... да свърши всичко, и лъвът със заешки уши, посягайки към кифла, да има винаги в предвид, че виното и оцета, са с еднакъв произход от към начален капитал... емоции на слънце преживяни, но
извод: в твоят чуден ум- изводите променят умозаключенията! :)
!! ;)

бих добавила само, че в твоя чуден ум всеки извод звучи някак извън контекста, като че ли търсиш своето надалеч, за да си го откриваш пак и пак в теб. А приказката е толкова хубаво написана, че пристрасяващо чак. Верно.

Възможно ли е опресняване или срокът на годност е неизбежен? Мисля, че ти можеш всичко. Светът на фантазиите изключва времето. Усмивки, Факти!

поздрав.

понякога правилен, друг път - не.

понякога правилен , понякога не .
поздрави.

във всяко фантазиране има капчици реалност.
усмивки и от мен.

:)

Лъвомиш - до светофара... и кашкавалка - с отминаващ срок на годност...::::::DDDD
Ех, момиченце палаво, коте тюркоазено - та те са сред нас и ние сме те...понякога, но не винаги, само тогава, когато...при определени обстоятелства, когато ...ама не винаги, по скоро по изключение....:::)))::::::::::::))))))))))))))
Поздрави!