За теб не знам, но аз отказвам да се възнасям на вагонетка. Нямаше ли нещо по-луксозно за душевен транспорт:)? Гледай сега как ти развалих сериозното стихотворение...

Добре, дай една измъчена усмивка тогава?
Някой ден и нашите души ще ги последват, знаеш... на вагонетката или на собствен ход, няма значение, пък и кой ли ще ни пита. Всички натам вървим и не трябва да го забравяме. Тогава ще сме заедно, а сега е човешко да тъгуваме и скърбим. Потапяш ме в тъжни моменти на преживени загуби...

вдъхновяват живите да живеят, музите не са това, което са :)
Хубави образи - точките, вагонетките... този свят е грозно-красив.

Мисля си, че от тази прошка не просветлява, а боли ...
Хубаво стихотворение, Факти, а пътят - той винаги има край ... поне тук, долу...
Поздрав!

една от последните стъпки по пътя.
да, боли за оставащите, че сме допуснали ситуации за прошка.
но една от причините да сме тук са уроците , които имаме да научим и осъзнаем приживе. поздрав.

простили, пречистени, отнесени там горе в красивото нищо, за което ние нямаме представа. И така до новата участ, когато пак ще натрупат грехове, някой друг от някоя друга вагонетка ще им прости... Изобщо, очарова ме само пътуването във вагонетките, разрошени и прощаващи, с бясна скорост.... Усмивки, Факти!