***
Спусна косата си на постелята
и по нея плувнаха изписани лодки
между скалите,
и потъващи листове,
неуспели да сгънат своите ъгли
във лодки.
А в съня й - бели чайки
кълвяха от буквите..
неизказаност.

***
В шелфа на моята рокля
кораби на абордаж ме превземат
мислено..
без да знаят,
че гледам към свещ
в неугасващ маяк
и ги водя в мойта посока,
през огнени облаци
и мастилени бури..

***
На моето изумрудено дъно
падат плавно
часовници пясъчни -
на души, дълго чакащи
случване
и потъващи под вода
от умора..

***
По кожата ми някой
нарисува тайна карта
и шхуната, внимателно минаваща
през всички рифове,
през двете палми,
от зърната ми пораснали
и устремена само
към разпятието на сърцето ми..
Но всъщност шхуната,
минавайки ме гъделичка
по картата изписана
на кожата ми бяла
със солени ласки,
загубила завинаги
посоката..

***
Тя ме заведе
до дървото,
на хълма.
Вместо листи,
бе отрупано с листове,
изписани с истини.
На тревата с макове,
коленичали деца
не ги събираха,
а попиваха с погледи
от падналите листове
истини..
И животът ставаше
по- истински..
на хълма.

Харесвам чудната ти метафоричност!
В теб има всичко.
А в междуредията ти с всеизказаност плуват звездите в очите му...

в сюрреалистичните картини. Чудя се какво може да мотивира хора като тя или той от третата миниатюра да са описанието.

на душите, дълго чакащи
случване ли.. ами как какво, бездействието естествено :)

Мързелът :) Ми да.

Поздрав, faktifakti! Страхотни нещица- нежни, дълбоки и съзерцателни!

На моето изумрудено дъно
падат плавно
часовници пясъчни -
на души, дълго чакащи
случване
и потъващи под вода
от умора..

обичам да чета твоите поетични вълшебства...
поздрав и прегръдка за теб..