0 :: Животът - гладна ненаситна драма

***
Когато се срещнахме
татулът цъфтеше
и в парка тиха музика играеше.
Аз бях на немного години,
но делата ми бяха немалко.
Летях аз подскок с подскок,
а на утрото наляво и надясно
за теб се завъртах, ранима.
Ти ме обичаше
и често ми казваше,
че животът е една гладна
ненаситна драма,
но аз не вярвах
и мислех, че е някаква измама..
Неусетно дните станаха къси
птиците отлетяха,
а слънцето ми се усмихваше
все по- кратко и някак навъсено..
С тях и моето щастие отлетя
и аз разбрах, че никога няма да се върне,
вървя, вървя , вървя..
Един ден се срещнахме на ъгъла,
сложих ръка в ръката ти,
помолих да се целуваме,
да ти се отдам,
защото си сама..
Но ти наведе глава и
я поклати отказващо,
смазващо..
И не знам как се озовах в рая
в една канавка
с бутилка водка в ръка,
сърцето ми биеше
до пръсване някак наказващо
и водка пих
и пиян в сълзи се обливах..
После само помня
как те любих до сутринта диво
и се свестявах в алено,тъмно алено
смеех се безумо и щастливо,
а очите ти ме гледаха неподвижно,
безмилостно..
Исках кратката си любов
да залея с водка,
но завърших в килия.
Дяволът ми каза,
животът ще те разстреля,
ти - убил си я..
и ми подаде костюма,
с който ще изляза утре
на стената.
Сега през синьото квадратче
една звездичка на небето
свети като слаба надежда,
за прошка на душата на поета..
Утре ще ме изведат на двора
и там завинаги ще затворя очи,
за да се срещнем на небето,
мила
и ако можеш там ти ми прости..

Нагоре

Тагове: любов безмилостна,