Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
10.08.2015 09:16 -
Невидимият човек
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 2727 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2015 10:20
Прочетен: 2727 Коментари: 5 Гласове:
17
Последна промяна: 10.08.2015 10:20
***
Невидимият човек следваше разнообразните линии в снега на гората. Следваше своя нестихващ стремеж към центъра.
Заобикаляше инквизиторите без имена, подснежните рифове, здраво прегърнал крехката бреза в книжка, която винаги носеше до сърцето си.
Тя му разказа за пътя към храма. Изтананика му звъна на камбаната на прабългарския рай и го напръска със свята вода.
Златна душа имаше неговата бреза. Стъблото й бе като спирала на вечността. А връхчетата й имаха вкус на победа. Листата й трептяха като танц на малки феи и бяха гальовна спирка за пеперудите.
Преди да я срещне, Невидимият човек беше Свободно падение, трудно разпознаваем от вечните си превъплащения, една алогична фигура на отражението на заобикалящия го свят.
Хойкаше с призраци от загинали кораби и се забавляваше като отнемаше бибероните от биороботите в зеления сумрак..
Беше виждал образа на любовта в изхода на динозаврите. Но тя бе за него непозната материя върху призрачна картина. Докато веднъж сърцето му падна на дъното на нейната Марианска падина, толкова дълбоко, където е невъзможен греха, където не може да вземе нищо за него, където бе в състояние единствено да е в нея, в смелата и откровена, приемаща истината любов..
Така той достигна свободата, милван от цветния бриз на Венера и вечния хладен огън на Марс.
Силата на духа му се оказа неговия реквием, а брезата - неговата манна небесна. И под маската на неговото независимо падение се откри истинския му облик на Невидим човек.
Всеки си има малка тайна, тайна за маската- усмивка, за възгледа в погледа, тайната - безкрайна пропаст, по която може да ходи през цикличните процеси на милиони прераждания до един единствен миг..
Характерът му и неговото проявление, замаскираните пейзажи на живота му с цвят на мисли, призрачните скелети в дома му - душа , се сгушиха в буйството на нейната красота. Защото красотата й беше крехка, толкова крехка , че дори само един миг от час- пик на градската съвременост, бе способен да попари листенцата й и тя да изтече във вид на прозрачен лечебен брезов сок..
И той се отказа от безумията в безумния свят. Отказа се от всички Алиси в психарския живот на чудесата, потресаващи с шифрованите си кодове, които ежедневно променяха гените му.
И се превърна в Невидим човек с бреза в книжка, прегърнал плътно със сърцето си, стъпващ стъпка по стъпка по разнообразните линии в снега на гората, достигащ своя стремеж в центъра на своето съществуване..
Всеки минава през тази трансформация. Намериш ли своята красота си спасен. Ева, просто си щипнах нещо от твоя разказ. Това е моята част. Усмивки и прекрасна нощ, звездопадаща!
цитирайhttps://www.youtube/watch?v=xz2Fxx5j1uk&list=PLotJkEu18sk0WBGgJzOD_-rzKGyRCtk3A&index=137
цитирайmakont написа:
Всеки минава през тази трансформация. Намериш ли своята красота си спасен. Ева, просто си щипнах нещо от твоя разказ. Това е моята част. Усмивки и прекрасна нощ, звездопадаща!
solinvictus написа:
https://www/watch?v=xz2Fxx5j1uk&list=PLotJkEu18sk0WBGgJzOD_-rzKGyRCtk3A&index=137
уникална в мислите и изказа... просто Звездопадаща...
и много ти отива, така да знаеш...
цитирайи много ти отива, така да знаеш...