Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2015 00:20 - Нова версия
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 1387 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 23.10.2015 17:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


  


  В онзи облачен ден на пясъчните крушки им поникнаха крила.
Тогава отлетяха от жиците край пътя, за да следват Тенекиения фенер.
Той скрибуцаше с крачета, знаеше че го чака заекът с еленовите рога, който вечно пушеше пустинната си лула, седнал на своя трон, замислен за голия пейзаж зад гърба си и проповядващ философията на кактуса, алое верата и другите тем подобни невъзмутимо издържливи творения..
  Тенекиеният фенер мина под едно въже между две дървета.
Две застаряващи орлета го дърпаха с човките, а стотина еднообразни пеперуди с различни имена, търкаляха по въжето една малка планета- ту напред, ту назад , балансирайки я да не падне.
Цветята под тях се пазеха, накланяйки главички и затваряха цветове при всяка опасност планетата да ги размаже..
  Заекът си чакаше Фенера, пафкаше си лулата и се почесваше по рогата, спомняйки си за Голямата бяла овца.
Още я сънуваше- излегнала се с  пухкаво меко тяло върху зелена поляна, в краката й тече спокойна вада, а над розовите й ушички нежно блеят къделени облачета.
Такава спокойна невъзмутимост струеше винаги от прелестните й огромни влажни очи.
Някога бе влюбен в мекото й телце, в спокойните й устнички и когато тя забременя от дивия козел, а на него му поникнаха рога, се отегли в пустинята..
  А Тенекиеният фенер все така си вървеше към своя приятел, следван от крилатите крушки.
Те бяха нова версия - енергоспестяващи светулки и не ги ловяха нито кризите на сезоните, нито капризите на времето.
Поспряха за малко и услужливо посветиха на сдропясалата есен, така посърнала, чак потъмняла и спаружена , тя седеше върху полуголите клони на едно крайно дърво и понеже вече се бе оскубала цялата, в пристъпа си на сезонна депресия, сега скубеше последните листа на последното дърво.
От рижавия килим й се плезиха две врабчета с шалчета, на които никога не им пукаше ни от подтиснатата есен, ни от злобната зима, ни от откачената пролет, пък хич от изкукуригалото от жега лято. Врабчетата си бяха пичове и си живееха живота, без влиянието на ничии капризи..
  Рогатият заек задряма и засънува как плуват с несебърска синя лодка по жълтите треви. Крокодилът Гена и Чибурашка си тананикат любима мелодийка, защтото са капитани, а капитаните си правят каквото си искат, пък той е боцман и пренасят планетата Земя на по- спокойно място.
Заекът се чуди как така на крокодила Гена му отива тоз сив гангстерски шлифер  и бомбето на Кръстника в неговата капитанска мисия да спасява планетата земя, но решава
да си премълчи..
Когато една мощна лелка го тресна с бакърен тиган по главата и той се събуди ужасен.
Лелките с тигани и овците с мека козинка винаги му вгорчават живота, но и го държат нащрек.
  Тогава Рогатият заек излови в заешката мрежа капитаните, въжеиграчите и борците свободна категория и ги закачи за потниците на простора на търпението си.
Остави ги висейки да си четат пресата, да си крякат, подмятат танкчета, самолетчета, хартишки и да пляскат с ръчички, отърсвайки се от завоалиращия истината талк..
  В това време Тенекиеният фенер пристигна, завързал с огнени въженца няколко досадни мухи за мезе.
Заекът, който не беше вегетарианец , отвори с рогите си по една бира и двамата седнаха с гръб към всичко на сладка раздумка..
 







Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Измислици-премислици с елементи ...
23.10.2015 18:25
Измислици-премислици с елементи на постлятна депресия с преобладаващо несебърски дъх:))))) Но са много сладки попадения - и сдропясалата есен, опоскваща нервно последните листи на последно дърво, и балансиращият по въжето тенекиен фенер, мъкнещ няколко мухи за мезе, и рогоносецът заек, все още влюбен в оная невярна овца:))))))))))))))))))))))))
Смях се и се забавлявах - благодаря ти, мила Факти! А може би трябваше и да се поразмисля - човешкото дебне отвред зад тия причудливи гротески:)))
Прегръдка, приятелко!
цитирай
2. faktifakti - не е достатъчно смешно,
23.10.2015 23:13
ще се пробвам скоро отново .
прегръдки :)
и внимавай на изборите, да вземеш правилните решения :)

donchevav написа:
Измислици-премислици с елементи на постлятна депресия с преобладаващо несебърски дъх:))))) Но са много сладки попадения - и сдропясалата есен, опоскваща нервно последните листи на последно дърво, и балансиращият по въжето тенекиен фенер, мъкнещ няколко мухи за мезе, и рогоносецът заек, все още влюбен в оная невярна овца:))))))))))))))))))))))))
Смях се и се забавлявах - благодаря ти, мила Факти! А може би трябваше и да се поразмисля - човешкото дебне отвред зад тия причудливи гротески:)))
Прегръдка, приятелко!

цитирай
3. coacoa11 - Хм, друго си е като ти пораснат рога, ...
05.11.2015 17:27
Хм, друго си е като ти пораснат рога, да можеш да ги използваш като ... отварачки. Или за други полезни дела :)
Ха наздраве на месоядния Заек и на неговия верен Фенер!
цитирай
4. faktifakti - изв нямаше ме - наздраве
05.11.2015 23:28
coacoa11 написа:
Хм, друго си е като ти пораснат рога, да можеш да ги използваш като ... отварачки. Или за други полезни дела :)
Ха наздраве на месоядния Заек и на неговия верен Фенер!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2220640
Постинги: 935
Коментари: 9028
Гласове: 20615
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031