Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.10.2015 00:20 -
Нова версия
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 1756 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2015 17:20
Прочетен: 1756 Коментари: 4 Гласове:
15
Последна промяна: 23.10.2015 17:20
В онзи облачен ден на пясъчните крушки им поникнаха крила.
Тогава отлетяха от жиците край пътя, за да следват Тенекиения фенер.
Той скрибуцаше с крачета, знаеше че го чака заекът с еленовите рога, който вечно пушеше пустинната си лула, седнал на своя трон, замислен за голия пейзаж зад гърба си и проповядващ философията на кактуса, алое верата и другите тем подобни невъзмутимо издържливи творения..
Тенекиеният фенер мина под едно въже между две дървета.
Две застаряващи орлета го дърпаха с човките, а стотина еднообразни пеперуди с различни имена, търкаляха по въжето една малка планета- ту напред, ту назад , балансирайки я да не падне.
Цветята под тях се пазеха, накланяйки главички и затваряха цветове при всяка опасност планетата да ги размаже..
Заекът си чакаше Фенера, пафкаше си лулата и се почесваше по рогата, спомняйки си за Голямата бяла овца.
Още я сънуваше- излегнала се с пухкаво меко тяло върху зелена поляна, в краката й тече спокойна вада, а над розовите й ушички нежно блеят къделени облачета.
Такава спокойна невъзмутимост струеше винаги от прелестните й огромни влажни очи.
Някога бе влюбен в мекото й телце, в спокойните й устнички и когато тя забременя от дивия козел, а на него му поникнаха рога, се отегли в пустинята..
А Тенекиеният фенер все така си вървеше към своя приятел, следван от крилатите крушки.
Те бяха нова версия - енергоспестяващи светулки и не ги ловяха нито кризите на сезоните, нито капризите на времето.
Поспряха за малко и услужливо посветиха на сдропясалата есен, така посърнала, чак потъмняла и спаружена , тя седеше върху полуголите клони на едно крайно дърво и понеже вече се бе оскубала цялата, в пристъпа си на сезонна депресия, сега скубеше последните листа на последното дърво.
От рижавия килим й се плезиха две врабчета с шалчета, на които никога не им пукаше ни от подтиснатата есен, ни от злобната зима, ни от откачената пролет, пък хич от изкукуригалото от жега лято. Врабчетата си бяха пичове и си живееха живота, без влиянието на ничии капризи..
Рогатият заек задряма и засънува как плуват с несебърска синя лодка по жълтите треви. Крокодилът Гена и Чибурашка си тананикат любима мелодийка, защтото са капитани, а капитаните си правят каквото си искат, пък той е боцман и пренасят планетата Земя на по- спокойно място.
Заекът се чуди как така на крокодила Гена му отива тоз сив гангстерски шлифер и бомбето на Кръстника в неговата капитанска мисия да спасява планетата земя, но решава
да си премълчи..
Когато една мощна лелка го тресна с бакърен тиган по главата и той се събуди ужасен.
Лелките с тигани и овците с мека козинка винаги му вгорчават живота, но и го държат нащрек.
Тогава Рогатият заек излови в заешката мрежа капитаните, въжеиграчите и борците свободна категория и ги закачи за потниците на простора на търпението си.
Остави ги висейки да си четат пресата, да си крякат, подмятат танкчета, самолетчета, хартишки и да пляскат с ръчички, отърсвайки се от завоалиращия истината талк..
В това време Тенекиеният фенер пристигна, завързал с огнени въженца няколко досадни мухи за мезе.
Заекът, който не беше вегетарианец , отвори с рогите си по една бира и двамата седнаха с гръб към всичко на сладка раздумка..
Измислици-премислици с елементи на постлятна депресия с преобладаващо несебърски дъх:))))) Но са много сладки попадения - и сдропясалата есен, опоскваща нервно последните листи на последно дърво, и балансиращият по въжето тенекиен фенер, мъкнещ няколко мухи за мезе, и рогоносецът заек, все още влюбен в оная невярна овца:))))))))))))))))))))))))
Смях се и се забавлявах - благодаря ти, мила Факти! А може би трябваше и да се поразмисля - човешкото дебне отвред зад тия причудливи гротески:)))
Прегръдка, приятелко!
цитирайСмях се и се забавлявах - благодаря ти, мила Факти! А може би трябваше и да се поразмисля - човешкото дебне отвред зад тия причудливи гротески:)))
Прегръдка, приятелко!
ще се пробвам скоро отново .
прегръдки :)
и внимавай на изборите, да вземеш правилните решения :)
цитирайпрегръдки :)
и внимавай на изборите, да вземеш правилните решения :)
donchevav написа:
Измислици-премислици с елементи на постлятна депресия с преобладаващо несебърски дъх:))))) Но са много сладки попадения - и сдропясалата есен, опоскваща нервно последните листи на последно дърво, и балансиращият по въжето тенекиен фенер, мъкнещ няколко мухи за мезе, и рогоносецът заек, все още влюбен в оная невярна овца:))))))))))))))))))))))))
Смях се и се забавлявах - благодаря ти, мила Факти! А може би трябваше и да се поразмисля - човешкото дебне отвред зад тия причудливи гротески:)))
Прегръдка, приятелко!
Смях се и се забавлявах - благодаря ти, мила Факти! А може би трябваше и да се поразмисля - човешкото дебне отвред зад тия причудливи гротески:)))
Прегръдка, приятелко!
Хм, друго си е като ти пораснат рога, да можеш да ги използваш като ... отварачки. Или за други полезни дела :)
Ха наздраве на месоядния Заек и на неговия верен Фенер!
цитирайХа наздраве на месоядния Заек и на неговия верен Фенер!
coacoa11 написа:
Хм, друго си е като ти пораснат рога, да можеш да ги използваш като ... отварачки. Или за други полезни дела :)
Ха наздраве на месоядния Заек и на неговия верен Фенер!
Ха наздраве на месоядния Заек и на неговия верен Фенер!