***
Ако съм лавина устремена
по склона отвесен надолу,
защото не мога повече да стоя
в рамката горе , там на върха
дали ще ме посрещнеш..

Ако съм релси, свършващи над пропаст,
а ти си онзи скоростен влак,
дали до края ти ще стигнеш с горест
или ще спреш преди надолу полетял..

И ако имам остри ъгли. И равни са
страните ми на правилен квадрат,
дали ти ще заоблиш всеки ъгъл,
и траекторията ми шлифоваш
в идеално кръгъл вопъл..

Ако съм значeние , което не изменя
своя смисъл. Ще сложиш ли глава
на мен. Или замислено ще ме подминеш
във ново просветление вглъбен.

Ако съм врата пред приказка,
която свършва. И ти държиш
единствения ключ. Дали наистина
ще ме отключиш, дори да си отиде дръзко,
животът ни в един прекрасен миг..

От теб зависи, всичко това, за което питаш, да се случи.
Влюбеният мъж прави това, което пожелае жената.

отнася се за всеки, който се припознае :)

Какво нещо е поезията :)

нощес слънцето да не е преспало с теб :)

на слънцето :)

Между лирически герой, лирически говорител и автор често има разлика - но на мене ми се иска вече да прочета нещо, което не е "хипотетично", за някакъв имплицитен "всеки, който се припознае", а нещо, в което си ти, истинската. Според мене в това е смисълът на лириката - като жанр и като потребност. Мистификацията е хубав похват, но не и когато се използва единствен и само той. Може би не съм права и сигурно ще ме направиш на салата - както винаги, но така мисля:))))) Впрочем не си единствена - забелязвам, че доста познати в блога, когато коментирам нещо, написано от тях, казват: "Добре, съгласен съм, но това не съм аз, това е моят лирически..." Защо ли?:))))))),
Прегръдка, приятелко!

и ще бъда аз , след като толкова искаш да ме припознаеш в лирическия герой.
но това е само чиста проба любопитство към личността ми. изкуството е метод за осъзнаване на ползващите го. я си помисли българските класици в какъв % са описвали различни типажи и в какъв % себе си. ти си учителка , не ме разочаровай с подобни размисли. не съм човек, който ще си развява прашките в стихотворна форма в блога.

ще ме отключиш, дори да си отиде дръзко,
животът ни в един прекрасен миг..
Прекрасно, много въздействащо!

:))))))))))))))))))))))))))))))))))

Мило мое летящо прасе, прости ми! Ти наистина си извънземно! Прегръдка!

С огромно уважение и харесване на ...
14.12 23:41
С огромно уважение и харесване на стиховете ти - ще кажа, че мисля като Вени :). Винаги страниш от написаното, но аз подозирам, че не е точно така. Мисля, че стиховете са начин на изразяване на душевността на този , който ги пише. Че ги изстрадва и "играе" , така, както актьорите преживяват героите си, дават частичка от душата си и често се припознават с героите си. Досегът ми с поети, композитори и хора на изкуството ме е карал да мисля, че всичко е преживяно по някакъв начин, а не е просто "лирически герой". И защо реши, че откровеността е "развяване на прашки" ? Извине ме за моята откровенст сега, но винаги се чудя защо се отдръпваш от написаното, все едно е просто нещо, което е faktifakti :)))! Не е любопитство. Разсъждавам си. Поздрави, с най-добри пожелания!
Диди
distrelets
Допълвам коментара, защото излизам като анонимна, когато пиша от телефона :)))
И ако имам остри ъгли. И равни са
страните ми на правилен квадрат,
дали ти ще заоблиш всеки ъгъл,
и траекторията ми шлифоваш
в идеално кръгъл вопъл..

Дано никой не те шлифова, че така си си екстра :)))