***
Когато си тръгвам мога да плача,
но преди това ще пея звънко.
Мигът преди последния ми дъх
е тишина, отекваща в живота гръмко.

Понякога аз бях, досущ като  магнит
за минното поле от смъртни грешки.
При взрив във щурм умираха невинни,
под щикове подали слабости човешки.

Сега понякога самичък с чаша водка,
под ноктите изстъргвам бавно с ножа,
засъхналата кръв от мойте грешки,
изтекла при вражда от чужда кожа.

И в моята землянка твърде тясна,
сълзите ми втвърдяват сякаш са смола.
До края винаги има няколко стъпки
и невино виновна е голата ми душа.

Всеки миг, всяка секунда и всяко дихание
нима е възможно да бъдат  достойни.
Цената, подсилена с завоювано щастие,
потъва винаги с компромиси- пробойни..

Когато човек си тръгва, си тръгва със спомените.
Дали си тръгва от някого и нещо или от живота.
Тръгвайки си, не трябва да се чувстваш виновен,
защото за всичко си платил с компромиси.

благодаря за коментара

да ти каже...

Това е заковано с всички железни елементи ... за да блести.