***
Падна нощта като плодове на черница
и с крехки  ходила пристъпи като  жрица
по  лунната трева.
Ухае тя в съня кайсиево- тръпчива
и както някога се упояваш,
макар че аромата не е същия усилващ..

Очите ти разгледаха света
и пак се върнаха на боровите връхчета,
измити сутрин със роса
и гледащи небе до мръкнало с въпроси..

И ако помниш как люлеят нежните салкъми
онези сладки бели гроздчета
и как топуркат босички по калдаръма
минутите със зной обути,
навярно ще се гмурнеш
в дълбините на сърцето ..

И черните черници на нощта
навярно няма да ти пречат
в очакване на  утрото
с кайсиев аромат
на твоя миг за благодат..


***
Скелет на птица мечтае за полет
и проповядва летеж
в царството на престарели сенки.
На олтара се отричат две истини
в абсолютната си правота на мислене.
А аз единственият шанс на полета,
измъквам неподвижно крило,
за да се родя от надежда..


***
От убождане на вятър
ще се простуди луната.
И чай от мента
няма да засили светлината й
без бронзовите сенки на нощта..

Единствено тръпчивото събуждане на славей
от падащо листо и поглед на кошута,
ще може сърпа лунен да запълни
с нежност..

Поздравчета!... :)

Хубав ден!

облъчващ с нежност. Заедно с песента.

Приглушено, лирично и нежно звучат тези нови твои стихове, мила Факти! Може би заради препратката към детството. Под нежния черничев дъжд на нощта, сред шепот на акациеви гроздове, в кайсиевия аромат на сладкото изкушение на живота, се раждат нови пориви, започва нов летеж. Пред спомена за чистотата на детския свят човек се чувства задължен да се пребори с безплодната мъртвина наоколо, да изчисти олтара от неистините, да върне светлината в лунната трева.
Извинявай, пак изпаднах в анализаторство, а за стихове като тези това е толкова противопоказно:))) Наистина бисери си създала! Поздравления!

винаги са всеотдайни