***
Проверих, небето е пълно с квинтесенция,
и бог се храни с лъжица, догоре със правди.
Облакът не е вързан с въженце за колче,
а животът се люлее на люлеещо столче.

Времето намира себе си, по моста,
а във двора си лежи една планета.
И денят е топъл, безхаберно мимолетен,
гордо стиснал за ръка сина си малолетен.

А синът, мигът, всевластен се протяга
към съдбата със обсебващи  ръчички.
Аз стоя в прегръдките на необята
и през мен звездите преминават на ята.

Жаждата неутолима, бавно се стопява,
заситена от бурята на слънчеви лазури.
По пирамиди стъпвам с лапи лъвови
и свойски ми намигат акашови архиви.

Пропорцията на света застана ми по мярка,
душата ми изпи вселенската безбрежност.
Отдадох се  на смисъла пространствен
и херувимите  запяха химн божествен..

Я кажи как е усещането да си сфинкс.
Това слушам докато те чета, така, че споделям - The Music Machine - Cherry cherry

мдааа..

Много е сладурско, цялостно, като атмосфера и визия.
Животът на люлеещо се столче, протегнатите към съдбата ръчички, и звездите ята, еха, каква гледка!
Винаги съм мечтала да летя в космоса, дори да мога да да докосвам звездите...
Поздрави в този слънчев ден, Ева!

не е вързан с въженце за колче, така и човекът е роден без хомот.
Живей с песента на херувимите и Бог да те води в светъл път!

Полюлях се на облачната люлка...