Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
03.11.2016 00:39 -
Бяла балерина през живота ми премина
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 700 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2016 00:37
Прочетен: 700 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 05.11.2016 00:37
Приматът седна на края на обръча в облаците и кротко зачака Балеринкова да довърши 100- ната си обиколка на пръсти с високо вдигната брадичка в безкрая.
Стискаше в лапичка бяла магнолия и се упойваше от аромата.
Разбра защо е пристрастена към този омагъостващ цвят.
Приисква му се да вдишва още и още, докато ароматът запляска в маймунските ноздри като бели крила..
Мислеше си, че е забравил онази случка, когато Балеринкова се изпъна на палци и хвана 7 - мия дантелен лебед, хвърчащ свит на топка, за да го спаси от коремчестия Жонгльор, който забавляваше хората, подхвърляйки мечтите им ловко една над друга.
Хората трепереха превъзбудени, хипнотизирани от ловкото жонглиране.
Сърцата им се свиваха и закръгляха при всяко хващане, примирайки да не би Жонгльорът на живота, да изпусне някой лебед-мечта.
И той лебедът, или тя мечтата , да натроши лебедовата си шия долу в скалната действителност.
Балеринкова се присегна на пръсти и ловко хвана най- високо хвърчащата лебедова топчица.
Тогава Приматът, който клечеше свит в краката й и се стискаше за тях, защото се замайваше от високото, почувства полъха от бели крила.
Изревнува от тях Балеринкова и рижаво- кафеникавата му козина настръхна, осъзнавайки че е в състояние да й предложи нищо повече от една обикновена реалност.
А с белите криле, тя може да си хвърчи навсякъде..
По това време, тя седна на крайчеца на скалата и нежно загледа прекрасния си лебед, който й поднесе бяла магнолия с човката си.
Жонгльорът се настани в ниския заслон на скалата и засвири под сурдинка с махагоновата си цигулка, а Приматът се скри зад скалата.
Започна да се пощи, защото само с пощене можеше да се съсредоточава и се замисли дълбоко как да прецака Лебеда, без тя да се усети.
И докато Балеринкова слушаше унесена музиката и превръщаше нотите в сребърни камбанки..
а камбанките в прозрачни пеперуди, които излитаха в пространството, след като ги докоснеше с вълшебната пръчица на сетивата си..
Приматът захапа крайчеца на бялото й крило, защото и тя естествено си имаше разкошни крила, и го задъвка блажено, смучейки го от време на време, за да може със слюнката от вкуса й, да направи контакт с Парадокса.
Само той знаеше всичко за нея.
Приматът се страхуваше от Парадокса, защото бе висок, силен и сигурен във всичко, което прави.
Имаше не един, а 3 чифта крила.
Най - малките стърчаха от двете страни на мозъка му, но с тях летеше като стрела.
Вторият чифт крила бяха ръцете му - с тях обгръщаше изцяло Балеринкова и я придържаше права, когато тя искаше да пропътува с поглед бъдещето.
Защото ако не я държи , тя не може да се върне обратно.
И тялото, и душата й ще се скъсат някъде по средата.
3- тият чифт крила, естествено растяха от лопатките му. Променяха си цвета в зависимост от това, дали Балеринкова изкарваше на показ черната си котешка душа или бялата.
Парадоксът съществуваше в унисон с нея и Приматът можеше само от него да узнае, как да се сдобие с чифт бели крила и да прецака Лебеда.
Задъвка още по - съсредоточено крайчеца на нейното крило. Дори се опита да си направи балонче от една перушинка, но тя залепна за ноздрата му и така започна пренасянето..
Биологичният часовник се завъртя, защото Вселената си има всемогъщ часовников механизъм, който отмерва вселенските закони и никой няма право да ги нарушава.
Наруши ли ги , подлага същността си на безкрайни съмнения, страдания и неустановености.
Но Приматът толкова искаше Балеринкова да му принадлежи, че пое този риск.
.Бяла, бяла Балерина
през живота ми премина ..
тананикаше си Приматът и си спомняше кога се влюби в Балеринкова..
Пак му премаля от силното усещане и нестихващата болка, но притвори блажено очи..
Тя стоеше боса до един фонтан и ближеше сълзите , които течаха на поточета, защото си бе изгубила обувките, стъпалата й се бяха вкаменили и не можеше да ходи, камо ли да танцува.
Косматата му същност поиска да притича и да оближе солените капчици по бузите й, защото солта в тях е полезна за него, а нейната прави чудеса..., когато видя как приближава към нея Неспящия орел.
Той никога не спеше, защото милиардите клетки в мозъка му непрекъснато обработваха на пълни обороти информацията, която постъпваше от 20 - те слънца и прилежащите им 68 хиляди планети.
Говореше всички междупланетни езици и току що бе изпуснал полета за планетата Потъваща мида.
Подскачаше небрежно на дама ..Ох, ох при теб дойдох , подсвирквайки и приближаваше към Балеринкова.
Приматът бе дресирал мозъка си да усеща опасности и се сниши зад неистовото си желание да притежава, ближеща сълзите си Балеринкова, защото имаше скрито жило в дупето си ,а Орелът бе мощен.
Неспящият орел избърса с една плаваща във фонтана медуза, очите на Балеринкова.
Но тя не се усмихна. Тогава я ухапа по глезена, за да спре най- сетне да плаче и й каза:
- Трябва да знаеш, че от този миг до вечността, аз обожавам всяка твоя молекула.
И тя се почувства , все едно я бе сложил на балкона на Вселената, тялото й стръчи навън и животът й зависи от неговите ръце, които я държат.
Остави се да я занесе до домът им, където бе направил за нея спалня с прозрачен таван, за да гледа звездите докато заспива, а той отражението им в нейните очи.
Бяла, бяла балерина
през живота ми премина..
пееше й нежно на всички езици, които знаеше и от всичките 68 хиляди планети, припяваха с него съществата, които познаваха всеотдайната му същност, защото усещаха в този миг, че той е щастлив.
Беше намерил своята половинка, камъчето, което точно пасва на неговата улица- душа, за да може съзнанието му да завърши пътя на израстването..
Приматът ги проследи и жадно загледа как Балеринкова спи, свита на тънко кравайче.
Тенът на кожата й блести под лунната светлина, а няколко звезди я целуват по рамото.
Неспящият орел пази някой да не я открадне и й шепне на ум:
- Любима Балерина, нашето заедно е сложна тема. Ти дори не знаеш, че се повтаряме в различни измерения и светове. Не знаеш, че сме се имали и преди, както сега и след 100 хиляди години пак ще бъдем заедно, защото енергията никога не се губи. А аз и ти заедно сме горивото на енергията. Така че мила моя, когато дойде краят се усмихни, защото краят никога не значи край за нас. Искам любима моя, заедно да променим малко Вселената..
Балеринкова се усмихва на сън, слушайки думите му с подсъзнанието си, а той я люлее нежно в скута си и й пее :
Бяла , бяла балерина
през живота ми премина,
аз съм много слаб без нея,
за очите й копнея..
Душата му излиза от тялото и следва нейната душа в съня й, защото трябва да я пази навсякъде. Тя е крехка и не познава света. Знае само нейната си градинка с розите, на които танцува и те цъфтят щастливи от ефирните й пируети. А тя ги обожава заради чистата им красота и упойващ аромат.
Когато излезне от градинката, си губи обувките, стъпалата й се разраняват и спира до някой фонтан да ги разхлади и поpлаче от безпомощност.
Тогава Неспящият орел я намира и я отнася в дома им. И това се повтаря във всеки живот.
Иска да й внуши, колко я обича, защото всеки път й трябва време, докато осъзнае любовта му, затова й пее дълги песни докато спи :
- Моя бяла Балерина, не мога без теб и знам че единственото, което искам е да бъда само с теб, любов моя. Ти си половинката ми в този свят, кислородът на въздуха ми, а аз изворът на душата ти.
Намерих те неочаквано, на една планета, на която се бе изгубила. И онемях от чувствата, които ме удариха с една мощна вълна. Сега се носим на гребена на тази вълна - любовта. Тя е за нас мила, за нас е създадена любовта.
Знам, че ще успеем, въпреки че сме от различни планети и ще ни бъде трудно от разстоянията, които ни делят, но ти си най - красивото нещо, появило се в моя живот - ти, мила , ти!!
Знам, че ще ни е трудно, но знам и че ще ни е хубаво и ще успеем, стига винаги да сме един до друг.
Никога така силно не съм обичал, бяла моя Балерина.
Няма да те загубя, каквато и цена, време и усилия да ми костват.
Запомни че винаги някъде има едно сърце, което бие за теб и това е моето сърце, скъпа. И не знам какво повече да направя от това, освен да ти го подаря, защото съм сигурен, че сърцето ми в теб е в безопасност и щастливо.
Обичам те, обожавам те и съм щастлив, че съществуваш и че те намерих.
Искам през всеки живот да ти повтарям колко те обичам и обожавам..
Неспящият орел се наведе и я целуна по челото , с най - истинската целувка, която предимно я правят бабите към внуците си. Но целуна и тези нейни невидими устни и изгуби ума си по нея..
А тя щастливо се усмиха в съня си като бебе..
Сълзите безшумно правеха мокри улеи по козината на Примата.
Отдалечи се прегърбен, бавно.
А на мястото, където бе стоял, остана една солена локвичка ..
