0 :: Златноусти извивки

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.11.2016 09:36 - Златноусти извивки

Автор: faktifakti Категория: Изкуство

Прочетен: 2109 Коментари: 12 Гласове:

Последна промяна: 03.11.2016 17:25

***
Знам, че ме обича, защото имам три глави,
очи, пълни с вселени и стиснати устни.
Казва ми Извънземно.
Яздя комети и когато поискам светя.
Мозъците ми са планети.
Мога да съм исполин,
а тя мъничка елфа.
Или да бъдем скали,
изсечени в необяти.
Харесва да я очертавам в лилаво,
със златноусти извивки.
А жилавото й тяло
да блести отмаляло,
искайки.
Често кляка на пода,
когато спя на стената.
Пропуква с стъпалата земята
и косата на водопади отмята.
Управлява ме като космически кораб,
до необятно ненаситна.
И напрягам извънземната воля,
да не я изгоря,
когато с дъха си я пипам.
Иска да й нижа съзвездия,
от среднощните й мисли.
Клетка по клетка изнизвам я
и в себе си й придавам смисъл.

***
Орелът , чиято втора половина на тялото е гепард,
кацна безшумно до стъпалата ми.
Яхнах го и с два плясъка на крилата се спуснахме по устието на зелената клисура с лилави гроздове.
Исках да хапна, бях слаба и гладна , но Орелът ми забрани.
Каза че ако сложа между устните си зрънце, водата от водопада под нас се превръща в червен дим, който ни поглъща.
Съгласих се и реших да се наслаждавам на трансформациите на тялото му, което менеше двете си половини в хищни живoтни и грабливи птици, а аз усещах между дланите и бедрата си ту пера, ту мека или остра козина.
Орелът беше мой.
Намерих го случайно в една пещера.
Бе окован във вериги на собственото си съзнание върху напукан скален постамент по средата на пропаст.
От тавана висяха стражи - светкавици , а във въздуха обикаляха бели гарвани - бойци с копия.
Но аз се стрелнах безплътна и го прегърнах през главата.
Стопих веригите със сърцето си и излетяхме през невидимия вход, който единствено аз виждах.
Заведох го в червеното измерение, където го целунах с език върху тревата с цвят на бургундско вино и той се превърна в мъжкар.
Седнали един в друг се любихме безмълвни, докато листата на близката гора не почервеняха от страст, а водата, която ни заобикаляше - в лава.
От този момент нататък, Орелът реши да ми принадлежи.
Пазеше ме, измисляше ми желания, които изпълняваше; с една дума грижеше се нестандартно за мен.
Обичаше да ме облича с изумрудената рокля, с ширити от потъмняло сребро, вързваше кадифена панделка на дългата ми до глезените коса и ме разхождаше в тъмнозелената градина с бели рози, облечен в черен костюм и сива риза.
Изобщо Орелът, освен всичко друго бе и романтик.
Обичаше да сяда на колене във вълшебния поток, а аз да го прегръщам през шията и заедно да чувстваме как водата от бързея минава през нас.
Друг път палеше силуета на страха с хиляди свещи.
Караше ме да стоя срещу пламъците с разкъсан прозрачен бял шал и когато по тялото ми избиеха капчици пот, заставаше зад мен, хващаше ме за слабините и бавно проникваше в мен.
Пълнеше ме безмълвно със силата си и после облизваше капчиците по кожата ми, докато заспивам от изтощение.
Такъв беше моят Орел - странен, непредсказуем, постоянно превъплащаващ се.
Не ме оставяше за миг на спокойствие.
Дори когато ни спусна в кораловите рифове, за да почистят рибките душата ми, ме държа до последно долу.
Накрая се наложи да диша в мен, докато изплуваме.
Той казва винаги, че е кислородът за мен.
Понякога ми измисля летящи дворци върху острови.
Откъсва ги от океаните със скалите под тях и ги кара да кръжат в облаците над нас, докато се целуваме.
Ушите ни се изострят като на елфи, а от аромата на белите рози около нас, облаците започват да миришат.
Тогава той ме съблича и се потапяме в теменужено езеро, в което е запалил пламъчета..
Сега ме води на заледените скали, за да ме научи да издържам на студ и лишения.
Водата на водопада е замръзнала и смуча сняг, когато съм жадна.
А той спира треперенето ми с прегръдка.
Държи ме през корема и притиска буза до челото ми.
Когато кожата ми се зачерви, а после се заскрежи, и миг преди да замръзна, сменя визията си от мъжкар на птица и ме отнася високо над побелелите смърчови гори.
Поставя ме внимателно в топлия подземен извор на нежността,
с цъфтящите лилии и чака да се стопля и дойда в съзнание.
Обича да ме гали с поглед по мокрите ми изпъкнали гърди и навива с пръст косите ми, с форми на змийчета във водата.
Пълни шепите си със звездна вода през скалния процеп и кара едно миниатюрно фламинго да играе воден балет в тях.
Аз се смея и галя фламингото с миглите си , а той е щастлив , че съм радостна.
Понякога е перверзен.
Вързва ме на билото на хоризонта, разтваря до краен предел бедрата ми и наблюдава с помътнял поглед , как слънцето бавно залязва в мен.
Тогава ми казва : Скъпа, слънцето ще спи тази нощ в корема ти.
И докато спя изтощена от фантазиите му, той ми шие нови дрехи за сутринта.
Измисля ми панталон, чийто колан е широк с дължината на вагината ми и бяла риза от бавни целувки.
Облича ме докато спя.
Разделя душата ми на две половини - океан и пустиня.
Когато се събудя и го попитам, защо горя и изтичам едновременно, ми отговаря загадъчно :
Защото си с мен..

Нагоре

Тагове: тогава, спомен, някога,

Гласувай:

Подобни постинги

Задъхан път

Спомен за лято

Прочелите постинга прочетоха и:

Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Лоша работа
ГЛАСИТЕ ЛИ ЖЕНИТЕ Си

Следващ постинг

Предишен постинг

Прикрепяне на вятър в облака

Антигравитация

Коментари

1. milady - офффф Евооо..
03.11.2016 10:13

ти май на мокри вестници спинкаш
а бе Музо неудържима..
даваш ли си сметка,ако
аз седна да превеждам твоята
логорея и кататония ...
в какъв....индуциран преход ще колабира Вселената
затруднявам се ,бе милаа...

цитирай

2. katara - OOOOOO !!!!
03.11.2016 10:18

Евичкаааа не така ,Неудържима моя
ти си по -бърза и от мен ,,мааа
хахахахахахаахаха
не мое да бъде.. не неее моеее
това обаче ми е Любимооо
как знаеш Ти..Хитрушо...

цитирай

3. faktifakti - с твоя капацитет
03.11.2016 12:24

не би трябвало да се затрудняваш:)

milady написа:

цитирай

4. faktifakti - така е като ме подценяваш,
03.11.2016 12:29

но имаш силна памет.
и се дръж по- интелигентно в коментарите.
не ти отива този просташки изказ на изтънчената ти душа :)

katara написа:

цитирай

5. saankii - Ева, аз имам добра Памет, и разни други неща..
03.11.2016 12:36

само едно те, моля
не ..натискай ,Главата на мУзата “
аз съм чувствителна Душа/позна
разказа е шедьовър...
а аз разбирам от това..
благодаря,много е късно, да се поправя..
Юлия

цитирай

6. faktifakti - Юлия, преценила съм възможностите ти,
03.11.2016 13:38

при мен се дръж на ниво! Това е въпрос на личен избор и на договорка.
А аз как ще се забавлявам си е моя работа.
Нямам шедьоври, приемай постингите ми като тренировки.

saankii написа:

цитирай

7. sestra - По-хубаво е станало
03.11.2016 14:21

отколкото преди... така ми се струва, но ти ще кажеш :)
Фантазията ти е за някой литературен Гинес.

цитирай

8. mihala - Невероятно, изтънчено и нежно з...
03.11.2016 15:02

Невероятно, изтънчено и нежно завладяващо.Успех!

цитирай

9. faktifakti - за дисекция става:)
03.11.2016 16:13

и на мен си ми харесва.

sestra написа:

отколкото преди... така ми се струва, но ти ще кажеш :)
Фантазията ти е за някой литературен Гинес.