Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04 01:12 - ИЗПЛЕЗЕНИЯ ЕЗИК И ПРЕХАПАНИТЕ УСТНИ НА СЮБЛИМНИЯ МОМЕНТ
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 1243 Коментари: 5 Гласове:
15

Последна промяна: 15.04 01:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 






***
Не знам защо вратата на замъка бе от тяло на касапин, с очи на женски прасковени гърди.
Гледаше изцъклено всеки, който влиза, държейки сатър зад гърба си.
Един бледосин гол дявол, пазеше входа , облегнат на табелка "не се навеждай" и потропваше с черни кубинки.
Аз бях сладък, шарен и лепкав, а Tо прекалено крехко.
Имахме цяла флотилия от четириизмерни брилянтно шлифовани летящи чинии с форми на диаманти.
На практика бяхмe владетели на изплезения език и прехапаните устни в онзи точно определен сюблимен момент.
Сюблимните моменти са за предпочитане. Винаги имат поне множество крака, шагренови кожи и широка захапка.
Веднъж видях един сюмблимен момент как се бе увил около робот с пумпал в ръка.
И уж роботите са безсмъртни, но когато моментът заби парализиращия си зъб в лампичката на лицето му, той безпомощно разхлаби скобата, която играеше ролята на ръка,
извивайки грациозно снага, моментът си отпълзя. А горкият робот угасна.
Та за това не е фасулска работа да се владеят езиците и устните на сюмблимните моменти.
Но тъй като ние бяхме изучили до тънкост анатомията им се справяхме чудесно.
Хвърлих няколко цветни бумеранга, касапинът - врата протегна длани да ги улови, изпусна сатъра и ние влязохме, а след нас се напъхаха и бумерангите.
Винаги правя цветни бумеранги от планети, лотоси и морски таралежи. Накрая ги облепвам с люлякови цветчета и като ги хвърлям на всеки му се иска да ги улови и схруска или поне да ги осмуче, защото имат вкус на лилави люлякови теменужки. Но нали предназначението на бумерангите е в крайна сметка да се връщат след като изпълнят предназначението си.
Всъщност влязохме вътре , поемайки премерен риск, защото търсим нещо важно за То.
И сега То седи на пейка на гърба на дългокракия ,а аз охранявам от снайперистницата , премигвайки с едно око.
Едното ми ушо трепери, защото си умирам от страх в непознати територии с пастелни цветове.
Пастелните цветове са някак приглушени, имат папратови извивки и не се знае точно какви сенки хвърлят. А неясните сенки са трудни . Нападат неясно винаги
и преговорите с тях са винаги обобщаващи, така че никой не знае кога , дали и защо в крайна сметка условията не се изпълняват.
Внимателно минаваме по кокалената пръчица, пронизваща носа и играеща роля на балансиращ мост.
Винаги се чудя защо подобни светове , си пробиват носовете с кокалени пръчици.
По-красиви ли си въобразяват, че са или просто ей така за баланс на мозъка.
Края на пръчицата е заострен, защото каква пръчица би била ако е с тъп край..от него виси въже с изригващ еразъм.
Спускаме се. Крепя нежно моето , а То пребледнява от страх, крехкичкото ми.
Не знам защо Начумереното настроение толкова се дразни от нас.
Остри нокти в дланите си, носът му порозовява от напрягане да ни копне, докато минаваме край него.
Прескачам го. Скоците ми са ненадминати.
Прескачам с лекота празни души. Празните души ме натъжават. Седалките им са незаети , а въздухът мрачен. И се таралянкат в един такъв монотонен друсащ ритъм, че чак зъбите ми се скриват във венците.
Дългокракият погледов бръмбър остава зад нас при пастелите. Той обича да спи под тях, когато не пътува,а ние се спускаме по поточната линя на времето , която се явява удължител.
Един бухал ме боде с жило по дупарата, защото закъснявам.
Опашката му е разкошно къдрава и переста, не като моята, въпреки че от моята по-мека на света няма.
Налага се да вземем с нас и един мастилено черен Щъркел. Коминът под гнездото му изпафкал и сега само ние можем да му помогнем преди да се излюпят белите щъркелчета, а той трябва да се върне по- раничко и снежно бял, за да не ги стресира при излюпването им.
И тъй като унищожавам и най - косматите рогатоизнервящи какафонени стресове ще му помогна.
Но нека първо стигнем до мястото...
Следва продължение.



Гласувай:
15
0



1. sestrasestra - Стигнахте ли мястото,
15.04 13:52
сюблимни котки? :)
цитирай
2. stela50 - Поздрав, Факти...
15.04 18:36
очаквам продължението.
... "Прескачам с лекота празни души.
Празните души ме натъжават.
Седалките им са незаети , а въздухът мрачен."...
Колко е вярно.
цитирай
3. saankii - ахх, закачкее....хихикам от неконтрилируем ..кеффф...
15.04 19:34
И сега То седи на пейка на гърба на дългокракия ,а аз охранявам от снайперистницата , премигвайки с едно око.
цитирай
4. vesever - Ева, ненадмината си в метафорит...
15.04 21:16
Ева, ненадмината си в метафорите!
Много точни!
Поздравявам те!
цитирай
5. faktifakti - СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ
17.04 11:17
НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И ЧИТАТЕЛИ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 1399129
Постинги: 878
Коментари: 8598
Гласове: 17454
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930