Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
15.04.2017 01:12 -
ИЗПЛЕЗЕНИЯ ЕЗИК И ПРЕХАПАНИТЕ УСТНИ НА СЮБЛИМНИЯ МОМЕНТ
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 2718 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2017 01:14
Прочетен: 2718 Коментари: 5 Гласове:
15
Последна промяна: 15.04.2017 01:14
***
Не знам защо вратата на замъка бе от тяло на касапин, с очи на женски прасковени гърди.
Гледаше изцъклено всеки, който влиза, държейки сатър зад гърба си.
Един бледосин гол дявол, пазеше входа , облегнат на табелка "не се навеждай" и потропваше с черни кубинки.
Аз бях сладък, шарен и лепкав, а Tо прекалено крехко.
Имахме цяла флотилия от четириизмерни брилянтно шлифовани летящи чинии с форми на диаманти.
На практика бяхмe владетели на изплезения език и прехапаните устни в онзи точно определен сюблимен момент.
Сюблимните моменти са за предпочитане. Винаги имат поне множество крака, шагренови кожи и широка захапка.
Веднъж видях един сюмблимен момент как се бе увил около робот с пумпал в ръка.
И уж роботите са безсмъртни, но когато моментът заби парализиращия си зъб в лампичката на лицето му, той безпомощно разхлаби скобата, която играеше ролята на ръка,
извивайки грациозно снага, моментът си отпълзя. А горкият робот угасна.
Та за това не е фасулска работа да се владеят езиците и устните на сюмблимните моменти.
Но тъй като ние бяхме изучили до тънкост анатомията им се справяхме чудесно.
Хвърлих няколко цветни бумеранга, касапинът - врата протегна длани да ги улови, изпусна сатъра и ние влязохме, а след нас се напъхаха и бумерангите.
Винаги правя цветни бумеранги от планети, лотоси и морски таралежи. Накрая ги облепвам с люлякови цветчета и като ги хвърлям на всеки му се иска да ги улови и схруска или поне да ги осмуче, защото имат вкус на лилави люлякови теменужки. Но нали предназначението на бумерангите е в крайна сметка да се връщат след като изпълнят предназначението си.
Всъщност влязохме вътре , поемайки премерен риск, защото търсим нещо важно за То.
И сега То седи на пейка на гърба на дългокракия ,а аз охранявам от снайперистницата , премигвайки с едно око.
Едното ми ушо трепери, защото си умирам от страх в непознати територии с пастелни цветове.
Пастелните цветове са някак приглушени, имат папратови извивки и не се знае точно какви сенки хвърлят. А неясните сенки са трудни . Нападат неясно винаги
и преговорите с тях са винаги обобщаващи, така че никой не знае кога , дали и защо в крайна сметка условията не се изпълняват.
Внимателно минаваме по кокалената пръчица, пронизваща носа и играеща роля на балансиращ мост.
Винаги се чудя защо подобни светове , си пробиват носовете с кокалени пръчици.
По-красиви ли си въобразяват, че са или просто ей така за баланс на мозъка.
Края на пръчицата е заострен, защото каква пръчица би била ако е с тъп край..от него виси въже с изригващ еразъм.
Спускаме се. Крепя нежно моето , а То пребледнява от страх, крехкичкото ми.
Не знам защо Начумереното настроение толкова се дразни от нас.
Остри нокти в дланите си, носът му порозовява от напрягане да ни копне, докато минаваме край него.
Прескачам го. Скоците ми са ненадминати.
Прескачам с лекота празни души. Празните души ме натъжават. Седалките им са незаети , а въздухът мрачен. И се таралянкат в един такъв монотонен друсащ ритъм, че чак зъбите ми се скриват във венците.
Дългокракият погледов бръмбър остава зад нас при пастелите. Той обича да спи под тях, когато не пътува,а ние се спускаме по поточната линя на времето , която се явява удължител.
Един бухал ме боде с жило по дупарата, защото закъснявам.
Опашката му е разкошно къдрава и переста, не като моята, въпреки че от моята по-мека на света няма.
Налага се да вземем с нас и един мастилено черен Щъркел. Коминът под гнездото му изпафкал и сега само ние можем да му помогнем преди да се излюпят белите щъркелчета, а той трябва да се върне по- раничко и снежно бял, за да не ги стресира при излюпването им.
И тъй като унищожавам и най - косматите рогатоизнервящи какафонени стресове ще му помогна.
Но нека първо стигнем до мястото...
Следва продължение.
сюблимни котки? :)
цитирайочаквам продължението.
... "Прескачам с лекота празни души.
Празните души ме натъжават.
Седалките им са незаети , а въздухът мрачен."...
Колко е вярно.
цитирай... "Прескачам с лекота празни души.
Празните души ме натъжават.
Седалките им са незаети , а въздухът мрачен."...
Колко е вярно.
И сега То седи на пейка на гърба на дългокракия ,а аз охранявам от снайперистницата , премигвайки с едно око.
цитирайЕва, ненадмината си в метафорите!
Много точни!
Поздравявам те!
цитирайМного точни!
Поздравявам те!
НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И ЧИТАТЕЛИ!
цитирай