Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 15:35 - МИСЪЛТА МИ В ТЕБ Е АБСОЛЮТНА
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 4087 Коментари: 10 Гласове:
17

Последна промяна: 26.05 15:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 





ДЕТСКИ ВЪГЛЕНИ

***
Отеглиха се от живота ми огньовете,
пропаднаха със печката на баба.
Сега трептят със въглени в камината
и някога ги паля под казана.

Под черната тава от сажди,
в която кротко се вареше салца.
Огньове ме погалваха с езици
и с пепел цапах после палци.

Рисувах сенки в дългите от нега нощи,
със пламъка игрив от бели свещи.
На есен, изгорелите листа със пушек ме опиваха
и стичаше се дим по мойте плещи.

И погледът на детството се издължаваше,
напълвах времето с наситеност от преживяно.
Огньове в ирисите ми унесено догаряха
и днес със детски въглени лекувам рани.


ОБИЧАМ ДА МЕЛЯ УМА ТИ
***
Обичам да смуча ума ти
като зърно от кафе,
току що на огън изпечено.
Бавно да губя вкуса, с часове,
а после с зъби да го троша
и да преглъщам обречено..

Обичам да меля ума ти,
в цилиндрична мелничка.
Протяжно да въртя механизма до сто,
докато мислите ми с теб се премесят
и потечем ароматно и гъсто..

Обичам да се мелим в воденички на птици,
да се трием по хиляда и петстотин пъти.
Аз дръжката на мелничката да въртя,
а ти да се посипваш по ръката ми..
на прашинки с ума ти..



МИСЪЛТА МИ В ТЕБ Е АБСОЛЮТНА
***
Дали отваряш стволовите листи,
или врата, да мога да минавам.
Аз плавно си въртя педали
и сенките ти тихо осъзнавам.

Над ручеи във мост ми се извиваш,
през зъби капеш в мойто гърло.
Аз с пилешки крачета се изтръсквам
и тръгвам към поредното ти било.

В пустини с вировете ме превеждаш,
легло си ми със многолистни мисли.
И аз унесено в високото заспивам,
с криле, на ангели хранители.

Обичам шумоленето на твоите стенички,
с прозорци без стъкла, до небосвода.
По тухлите пристъпвам босоного
и армия от светлина, си водя.

Лавицата на моето пространство,
е с дупка, от която влива океана.
Там твоите мащаби се преплитат
и мисълта ми в теб е абсолютна.

Под тежестта ти някога умирам,
разпервайки ръце на кръста.
Във храма ти, от тишина изваян,
спокойно ще е тялото, ми под пръстта.

Любов за цял живот извечна,
От страницата ти си правя лодка.
По буквите отново аз отплавам,
към следващия си живот- загадка..



Тагове:   книга,   въглени,   детство,


Гласувай:
22
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. inel379 - Загадките вълнуващи не свършват...
26.05 15:50
Въглените детски са богатство живо,
те ни подтикват да живеем по-красиво!
И към любов за цял живот!
Страхотна мотивировка!
Поздрав!
цитирай
2. to4icata111 - Вълшебнице,
26.05 16:45
поздравления!
цитирай
3. nalia - Изумяваш ме , Еви!
26.05 19:53
Какво да коментитам:)
цитирай
4. faktifakti - поздрави:)
26.05 21:26
inel379 написа:
Въглените детски са богатство живо,
те ни подтикват да живеем по-красиво!
И към любов за цял живот!
Страхотна мотивировка!
Поздрав!

цитирай
5. faktifakti - поздрави и от мен:)
26.05 21:27
to4icata111 написа:
поздравления!

цитирай
6. faktifakti - важно е да са те докоснали, поздрави:)
26.05 21:28
nalia написа:
Какво да коментитам:)

цитирай
7. rosiela - Първото и третото стихотворение
27.05 09:37
особено ми допадат. Успех.
цитирай
8. donchevav - Метафори, метафори, и гъвкавост, и ...
27.05 19:26
Метафори, метафори, и гъвкавост, и плам! Много ми хареса!
Поздрави, скъпа Факти!
цитирай
9. elineli - Разногласна,
28.05 14:11
всекартинна и многозвучна си, ХармонИ! Безотказен почитател на пъстроцветието пропило думите ти съм!
прегръщ*
цитирай
10. katara - ева, мила, ти си..непоправима, и...неотразима..
04.06 10:40
Обичам да се мелим в воденички на птици,
да се трием по хиляда и петстотин пъти.
Аз дръжката на мелничката да въртя,
а ти да се посипваш по ръката ми..
на прашинки с ума ти..

!!!
Алюзия в еуфоричен каданс..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 1638458
Постинги: 917
Коментари: 8931
Гласове: 18569
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031