Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2017 19:04 - Вяра и Изгрев
Автор: faktifakti Категория: Изкуство   
Прочетен: 4166 Коментари: 26 Гласове:
14

Последна промяна: 24.06.2017 19:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ***

Познавах две бутилки. Едната беше пълна с вяра, а другата с изгрев.

Обичахме, седнали на дървената маса, набраздена с резки от хранения на животи, да хапваме облаци.

Аз издърпвах с клечки за суши, крайчеца на облака, който кротко си седеше в морската картина, изтеглях нишка, увивах я и им я подавах направо в гърлата. После бързо затварях с тапите им , защото ако не затегнеш добре , вярата остава ненахранена, а изгрева, прекалено контрастен и оголен.

Мръвките ни бяха заоблени камъчета. Имаше навсякъде в изобилие, а струните на душите ни фино пресъздаваха шума на вълни от недрата на всемира. Не си мислете, че бутилките нямат души - заблуда е. Защото те са прозрачни, усукват телата си в странни форми, само и само съдържанието да се чувства комфортно.

Веднъж държах душата на една бутилка, с форма на сърце. В нея плуваше цихлида с преливащи цветове, аз виждах пръстите на ръката си и дланта в десетизмерно пространство и смисълът бе прозрение.

Бутилките обичат за закуска, прегоряли от препичане истории и цигулкова копърка в консерва. Предъвкват бавно, наслаждавайки се на вкусните фантасмагории и си пийват от себе си. Посоляват от време на време с пръски от крила на гларуси и се поклащат с ритъм на време.

По някое време стават огледални и аз виждам части от себе си в различни моменти - устните ми, когато се влюбвам, лявата ноздра, когато надушва развалено приятелство, ъгъла на окото ми , от който се ражда сълза, когато погребвам нещо или някой.

Тогава седим на огледалната плоскост на измеренията и от малкото пясъчно островче до нас ни гледа с бинтован ствол животът.

Когато си правим запои , се събличаме голи и цопваме в океана. Небето се превръща в огромна фуния , през която излива в гърлата ни космоса. Наливаме се с космос до припадък, а на сутринта повръщаме звезди и мъглявини. Понякога дерат гърлата ни или припарват, но така прочистват съзнанието, че дискомфорта определено си струва.

С бутилките вяра и изгрев обичаме сладки неща. Например гърди на очи от вълни. Имат сладоледен вкус с морска сол по кожата и накрая винаги се облизваме и ни се иска още.

Когато бях дете и живеех в буркан в буркана, седях на постоянно горящия стол на познанието. Ръцете ми трепереха, защото хич не е лесно да стискаш с пръсти буркани в буркани, с дупе на горящ стол.
А вяра и изгрев ме гледаха от бъдещето и ми викаха давай можеш да стигнеш до нас.

Сега съм просто люк на пространство.

Носът ми е ,провесен на тънка нишка облак над устните.

Вяра и изгрев са двете ми очи и моето лице ту гледа през едното, ту през другото, повдигайки се на пръсти..

image


Тагове:   вяра и изгрев,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - това вече е проза
24.06.2017 19:05
:)
цитирай
2. анонимен - :)))
24.06.2017 19:13
Верно?
цитирай
3. анонимен - като гледам
24.06.2017 19:15
никак не е лесно да подлогваш на болномозъчни воайори
:)))
цитирай
4. milady - еваа, тези коне са ...мн.специални..
24.06.2017 19:24
оо,даа, топлоооо
моят любим разказ беше нещо близооо
да се сета, след малко..
цитирай
5. redabyss - pavlenam, знаем, че няма място в ...
24.06.2017 19:34
pavlenam,
знаем, че няма място в клиниките за целия контингент фрустрирани, но и Блог бг не е място за лечението ви.
Имай предвид това, а също и че да си блогър с нищо не те задължава да пишеш коментари.Повечето блогъри живеят много добре когато не ги коментират.
Поздрави. :)
цитирай
6. анонимен - нямам опит в търсенето на места
24.06.2017 21:44
в клиниките, но ще се доверя на твоя опит.
Бих помогнала с намирането на мястото, което ти е нужно, но нямам познати в този бранш.

Подлогването, обаче е очевидно и ме изпълва с възторг!

Как да не те подкрепя и провокирам. Ако не се лъжа, има такава терапия - писане на стихове и проза.
Не се сдържай, излей това, което те тормози. може някой специалист да ти помогне безплатно.
цитирай
7. redabyss - Много скучен, стандартен комен...
24.06.2017 22:50
Много скучен, стандартен коментар. Никакво неконвенционално движение в мозъка ти.
цитирай
8. donchevav - И в този удивителен във всички см...
24.06.2017 23:47
И в този удивителен във всички смисли прозаичен къс , както и в стиховете си, ти ни отвеждаш в свое някакво, "десетизмерно пространство" и отново "смисълът бе прозрение."
Харесва ми това осоляване с пръски от гларуси - и махмурлукът от препиване с вяра и изгреви! Извинявай за приземяването в триизмерното пространство на тривиалния прочит:)))
Поздрави, Факти!
цитирай
9. faktifakti - кретенизъм
25.06.2017 01:07
pavlenam написа:
Верно?

цитирай
10. faktifakti - комплексарска изцепка
25.06.2017 01:08
pavlenam написа:
никак не е лесно да подлогваш на болномозъчни воайори
:)))

цитирай
11. faktifakti - хайде де, чакам с нетърпение:)
25.06.2017 01:08
milady написа:
оо,даа, топлоооо
моят любим разказ беше нещо близооо
да се сета, след малко..

цитирай
12. faktifakti - що си цапаш ръцете :)
25.06.2017 01:09
redabyss написа:
pavlenam,
знаем, че няма място в клиниките за целия контингент фрустрирани, но и Блог бг не е място за лечението ви.
Имай предвид това, а също и че да си блогър с нищо не те задължава да пишеш коментари.Повечето блогъри живеят много добре когато не ги коментират.
Поздрави. :)

цитирай
13. faktifakti - разкарай се от блога ми за в бъдеще
25.06.2017 01:11
pavlenam написа:
в клиниките, но ще се доверя на твоя опит.
Бих помогнала с намирането на мястото, което ти е нужно, но нямам познати в този бранш.

Подлогването, обаче е очевидно и ме изпълва с възторг!

Как да не те подкрепя и провокирам. Ако не се лъжа, има такава терапия - писане на стихове и проза.
Не се сдържай, излей това, което те тормози. може някой специалист да ти помогне безплатно.

цитирай
14. faktifakti - не се занимавай с малоумни коментари:)
25.06.2017 01:12
redabyss написа:
Много скучен, стандартен коментар. Никакво неконвенционално движение в мозъка ти.

цитирай
15. faktifakti - поздрави мила:)
25.06.2017 01:14
donchevav написа:
И в този удивителен във всички смисли прозаичен къс , както и в стиховете си, ти ни отвеждаш в свое някакво, "десетизмерно пространство" и отново "смисълът бе прозрение."
Харесва ми това осоляване с пръски от гларуси - и махмурлукът от препиване с вяра и изгреви! Извинявай за приземяването в триизмерното пространство на тривиалния прочит:)))
Поздрави, Факти!

цитирай
16. nalia - И веднага при анонимните алкохолици:))
25.06.2017 07:31
Наталия съм
цитирай
17. milady - 24 11 2013 Вагабонтина и лотоса/ евааа, не съм чела такова нещооо, милааа..как можеш !!!
25.06.2017 08:54
Няма да го окрием, няма да открия себе си - изевднъж се предаде Вагабонтинът.
- Какво ти става, стегни се! - издишах във врата му , или изсъсках , или го помолих и аз не знам, защото той просто се срина :
- Не знам какво да правя. Заради мен настъпва края. Разрушавам винаги любовта, или я откъсвам от сърцето си като израстък, който ми пречи.
- Овладей се , ще те науча да обичаш истински . Хвани се за кръста ми. Дръж се за мен.
Докоснах нежно болката му:
- Затвори очи и сънувай отдаване!
Вагабонтинът притвори очи и се разплака. Реши да плаче дълго , за да изплаче вината си от преди 100 години.

попадни ми тази музика/ за теб е ,специалноо..

https://youtu/77umP7IRxD4
цитирай
18. sestra - Всичко е тук -
25.06.2017 10:04
от най-доброто твое.
цитирай
19. to4icata111 - Уникална фантазия!...
25.06.2017 18:37
А може би не е? :)
Много ми хареса, Ева!
Поздравления за таланта!
цитирай
20. faktifakti - :) струва си нали :)
26.06.2017 00:18
анонимен написа:
Сякаш и аз съм препила с космос:)

цитирай
21. faktifakti - познавам те по стила :)
26.06.2017 00:18
nalia написа:
Наталия съм

цитирай
22. faktifakti - мислех, че само аз си харесвам вагабонтина. зарадва ме много.
26.06.2017 17:12
milady написа:
Няма да го окрием, няма да открия себе си - изевднъж се предаде Вагабонтинът.
- Какво ти става, стегни се! - издишах във врата му , или изсъсках , или го помолих и аз не знам, защото той просто се срина :
- Не знам какво да правя. Заради мен настъпва края. Разрушавам винаги любовта, или я откъсвам от сърцето си като израстък, който ми пречи.
- Овладей се , ще те науча да обичаш истински . Хвани се за кръста ми. Дръж се за мен.
Докоснах нежно болката му:
- Затвори очи и сънувай отдаване!
Вагабонтинът притвори очи и се разплака. Реши да плаче дълго , за да изплаче вината си от преди 100 години.

попадни ми тази музика/ за теб е ,специалноо..

https://youtu/77umP7IRxD4

цитирай
23. faktifakti - благодаря, Стани:)
26.06.2017 17:13
sestra написа:
от най-доброто твое.

цитирай
24. faktifakti - радвам се, че Ви забавлявам. подрави
26.06.2017 17:14
to4icata111 написа:
А може би не е? :)
Много ми хареса, Ева!
Поздравления за таланта!

цитирай
25. batogo - !!!:)))
27.06.2017 13:10
Сюрреализмът ти е в природата и изразяването му ти се получава много добре.
цитирай
26. faktifakti - благодаря ти за топлите думи:)
29.06.2017 14:46
batogo написа:
Сюрреализмът ти е в природата и изразяването му ти се получава много добре.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3076891
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031