Беше достатъчно тъмно, за да вляза в страната на пътищата
през нощта.
Бях загадъчно красива и изпитах страхопочитание към смелостта си.
Сблъсках се с въпроса - защо съм такава и тъй като той
не ми отговори, го отстраних от пътя.
И за да направя историята от безкрайно дълга в кратка,
избрах да вляза в сърцето на Луната като наблюдателка.
Не защото се възхищавам от Луната, а по простата причина,
че ДНК - то ни е еднакво и обичаме да живеем на високо..
Благодарение на лятото, жабите бавно излязоха от сянките на
камъните, без риск някой да види собствените им каузи.
Каузите, които превръщаха душите им в камъни и те,
за да прикрият престъплението към себе си, крякаха
по цели нощи посредствено, надвиквайки се едни други.
Стрелките на звездите в такива нощи затръшваха светлината
от безумното крякане и чакаха търпеливо да млъкнат.
Аз отидох зад сянката на един камък с надежда да зърна жаба
в предходната си кауза, или в следващата, но уви.
Усърдието им и техният стремеж , бяха недостатъчни да се
превърнат в нещо друго, освен в незадоволено его и зелено грапава странност.
Така проверявайки камък след камък, стигнах до една скала,
която бе произведение на фантазията ми - висока, груба и тежка.
Същинска исполинка, уловила в магията си важната роля,
която щеше да изиграе на лунната светлина Пианистът на жабешкото царство.
Той свиреше всяка непрогледна нощ Лунната соната и не се намесваше в поскъпването на асоциациите в страната на пътищата.
Четеше поеми с подсъзнанието си и пийваше Джак Даниелс
от време на време.
Когато седнах на лъскавия му роял, направих силно впечатление.
Той меланхолично вдигна глава и всички жаби млъкнаха.
Големият роял устоя на напрежението и блесна с целия си
брилянтен разкош, заструи като черен шоколад в тъмнината,
 аз се превърнах в боя, съдържаща фосфор, а Пианистът остави
пръстови отпечатъци на лицето ми.
Тъмнината прие форма на очакване.
И внезапно от сянката на рояла се роди едно ново усещане.
То бе меко и безплътно и
оставяше бели следи по върховете на пръстите от напрежение.
В ума ми се чуваше носталгична мелодия по това, което щеше
да отмине, но аз затварях очи и Пианистът идваше на ум по - близо до мен.
Слушай внимателно - свиреше той в душата ми.
И аз слушах и се опиянявах, защото мелодията изтичаше силно в мен. Затопляше същността ми, както Джак Даниелс затопля гърлото, когато се стича, но по - силно , защото усещането бе нематериално.
Пианистът ми разказваше с ноти бъдещи спомени и криеше
в пазвата си , че той е авторът.
Ние ставахме част от пианото, присъствахме във вътрешността му,
а то бе ядрото на нашето съществуване.
Внушаваше ни светлината на Луната в непрогледната тъмнина,
която бе дръпнала щепсъла на живота ни.
И аз се превръщах в черешката на тортата, и цопвах в Пианиста,
който вече бе разтопен черен шоколад.
Една котка нежност потапяше мустачките си в нас и ни отнасяше
в страната на пътищата през деня..

Поскъпването на асоциациите ни отдалечава от сблъсъка с отговорите. Не искам като жабите в сянката, просто излизам на Луна с риск да изсъхна, но така ще изсъхне и каузата и в душата ще се стопи онзи камък, с к(н)отка нежност, обвита в черен шоколад. Мммммммм, вкусно. Усмивки, Факти, правим опити да включим щепсела...

Жабите са магични, ето тази например вика като бебе. http://www.natureimages.eu/new.php?l=bg&pid=138 Когато жабите проговорят, дошло е хубавото време.

Доста изчанчено и вероятно това е и целта. :)

www.youtube.com/watch?v=wTHifTnuGLo

Не знаех , че са магични, но съм яла жабешки бутчета.

Ако не се откажеш да влизаш в блога ми, от праволинеен ще те превърна в криволинеен.
Поздрав.

Благодаря.

Сега ли е времето на прасковите?

към "Лунната соната" , да не мислиш друго - хе, приятелче здравей!
Ето:
- http://www.youtube.com/watch?v=REUvWc2FmLA ... за разкош от почитател! :)

благодаря ти сърдечно.

Понякога така се отплесваш във фантазиите си, че не знам, дали си на Джак Даниелс, или на марихуана от саксията. Но, лабиринта на фантазията ти е почти като този на Минотавъра. Какво ли ме очаква в дъното му?

ако ползвам екстри ще ида отвъд Космоса сигурно.
ти стой до мен и не се страхувай. важното е да бъде силно усещането.