Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
15.10.2013 00:12 -
Изповед за войната
Автор: faktifakti
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3801 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2013 00:55
Прочетен: 3801 Коментари: 14 Гласове:
19
Последна промяна: 15.10.2013 00:55
"Здравей Малък,
днес пак се хващам, че мислено раговарям с теб. Разказвам ти какво преживявах и мисля.
Това ме погуби и извиси.
Извадих те от душата си. Не забравих, но искам да престана да чувствам. Да спра болезнено да се свивам при всеки спомен, измъчвайки се в безсънните нощи.
Ех, приятелю мой боен, скоро ще настъпи утрото и на разсъмване ще поспим. Ще оцелеем..
Ти си романтик, рицар и войн.
Ненавиждаш войната .
Романтиката и рицарството загубиха смисъл пред дълга да се убиват хора. Но в това се състои същността на войната.
Ти винаги търсиш духовност.
Не наруши своите нравствени закони.
Не позволи никой да ги наруши около теб.
Война, бой, смърт - агонизират твоята вяра, убеждения
и морал.
В огъня ги викаше - едно момче с късмет да оживее, за разлика от много други.
Невроятната ти душа оцеля в странната съдба на живота.
А ти се надяваше след войната да сложиш душата си
в порядък, да уравновесиш живота и да създадеш безоблачно бъдеще..
Когато отивам назад се връщам към себе си и се питам :
Кой издигна култа към оръжията, култа към мъжете, култа към войника?
Осъзнах в тази война, че всъщност всеки е сам.
До мен паднаха приятели, покосени от снайпер.
И някъде там ми убиха надеждата.
И как без надежда да живея сега?
Чувствам се особен, разчленен .. хладнокръвен пораснал мъж.
Не скалням глава.
След войната изкарвам пари.
Живея, но ми е някакси странно.
Искам да имам жена и дете.
А не мога на себе си да се доверя.
Гледам в упор войната - очи в очи и разстрелвам себе си със спомени.
Боже, защо ме остави жив с осакатена душа?
Малък!
Пиша на теб. Животът е нужен.
Длъжен си да живееш щастлив.
Длъжен си да живееш с любов.
И спокоен да срещнеш старостта.
Пиша ти да ти върна вярата.
Любовта си остава свръхвисше закон.
Аз съм мъж, а ти момче - заедно се мъчим разделени.
Дарявам ти моята свръх цел .
Не бягай в безсмислени дни.
Дай шанс на Живота!
днес пак се хващам, че мислено раговарям с теб. Разказвам ти какво преживявах и мисля.
Това ме погуби и извиси.
Извадих те от душата си. Не забравих, но искам да престана да чувствам. Да спра болезнено да се свивам при всеки спомен, измъчвайки се в безсънните нощи.
Ех, приятелю мой боен, скоро ще настъпи утрото и на разсъмване ще поспим. Ще оцелеем..
Ти си романтик, рицар и войн.
Ненавиждаш войната .
Романтиката и рицарството загубиха смисъл пред дълга да се убиват хора. Но в това се състои същността на войната.
Ти винаги търсиш духовност.
Не наруши своите нравствени закони.
Не позволи никой да ги наруши около теб.
Война, бой, смърт - агонизират твоята вяра, убеждения
и морал.
В огъня ги викаше - едно момче с късмет да оживее, за разлика от много други.
Невроятната ти душа оцеля в странната съдба на живота.
А ти се надяваше след войната да сложиш душата си
в порядък, да уравновесиш живота и да създадеш безоблачно бъдеще..
Когато отивам назад се връщам към себе си и се питам :
Кой издигна култа към оръжията, култа към мъжете, култа към войника?
Осъзнах в тази война, че всъщност всеки е сам.
До мен паднаха приятели, покосени от снайпер.
И някъде там ми убиха надеждата.
И как без надежда да живея сега?
Чувствам се особен, разчленен .. хладнокръвен пораснал мъж.
Не скалням глава.
След войната изкарвам пари.
Живея, но ми е някакси странно.
Искам да имам жена и дете.
А не мога на себе си да се доверя.
Гледам в упор войната - очи в очи и разстрелвам себе си със спомени.
Боже, защо ме остави жив с осакатена душа?
Малък!
Пиша на теб. Животът е нужен.
Длъжен си да живееш щастлив.
Длъжен си да живееш с любов.
И спокоен да срещнеш старостта.
Пиша ти да ти върна вярата.
Любовта си остава свръхвисше закон.
Аз съм мъж, а ти момче - заедно се мъчим разделени.
Дарявам ти моята свръх цел .
Не бягай в безсмислени дни.
Дай шанс на Живота!
На война като на война.
Звучи ужасно, въпреки че в този глас има много топлина.
Войната, която мразим, но без която не можем и постоянно се връщаме към нея.
А колко по- добре e без нея.
цитирайЗвучи ужасно, въпреки че в този глас има много топлина.
Войната, която мразим, но без която не можем и постоянно се връщаме към нея.
А колко по- добре e без нея.
Това е послание за живот, но към миналото. Оцелял си, въпреки войните и спомените, Голям си, представи си как ставаш По-голям. Виж се там, в бъдещето!
Въздействащо е, харесах много:)
цитирайВъздействащо е, харесах много:)
само на неоцелелите повече не е. Ей, че хубава изповед!
Пиша на теб. Животът е нужен.
Длъжен си да живееш щастлив.
Длъжен си да живееш с любов.
И спокоен да срещнеш старостта.
Пиша ти да ти върна вярата.
...за да не се превръща всяко твое идващо желание в нови и все по-тежки за духа и тялото окови. Затова е задължително. Усмивка воинска от мен (доколкото можах да я докарам де :)
цитирайПиша на теб. Животът е нужен.
Длъжен си да живееш щастлив.
Длъжен си да живееш с любов.
И спокоен да срещнеш старостта.
Пиша ти да ти върна вярата.
...за да не се превръща всяко твое идващо желание в нови и все по-тежки за духа и тялото окови. Затова е задължително. Усмивка воинска от мен (доколкото можах да я докарам де :)
че сме способни да разберем истинския ужас, преживян от участвалите във война.
цитирайkaraiany написа:
На война като на война.
Звучи ужасно, въпреки че в този глас има много топлина.
Войната, която мразим, но без която не можем и постоянно се връщаме към нея.
А колко по- добре e без нея.
Звучи ужасно, въпреки че в този глас има много топлина.
Войната, която мразим, но без която не можем и постоянно се връщаме към нея.
А колко по- добре e без нея.
спомените са до живот.
цитирайcoacoa11 написа:
Това е послание за живот, но към миналото. Оцелял си, въпреки войните и спомените, Голям си, представи си как ставаш По-голям. Виж се там, в бъдещето!
Въздействащо е, харесах много:)
Въздействащо е, харесах много:)
...за да не се превръща всяко твое идващо желание в нови и все по-тежки за духа и тялото окови...
цитирайНа изток от рая
)
разбираш естествено...
цитирай)
разбираш естествено...
https://www.youtube.com/watch?v=fhNrqc6yvTU&feature=youtube_gdata_player
цитирайdiana12 написа:
На изток от рая
)
разбираш естествено...
)
разбираш естествено...
solinvictus написа:
https://www.youtube.com/watch?v=fhNrqc6yvTU&feature=youtube_gdata_player
Силно.
цитирайunwritten написа:
Силно.
очи в очи и разстрелвам себе си със спомени.
Боже, защо ме остави жив с осакатена душа?
Малък!
Ето с това.....
и аз винаги се разстрелвам по този начин. не аз може би, а мозъка, който връзща спомените в най-неподходящия момент.
Силно е защото е твое и си го преживяла, защото не е измислено може би.
Прегръдки!
цитирайБоже, защо ме остави жив с осакатена душа?
Малък!
Ето с това.....
и аз винаги се разстрелвам по този начин. не аз може би, а мозъка, който връзща спомените в най-неподходящия момент.
Силно е защото е твое и си го преживяла, защото не е измислено може би.
Прегръдки!
romanticgirl25 написа:
очи в очи и разстрелвам себе си със спомени.
Боже, защо ме остави жив с осакатена душа?
Малък!
Ето с това.....
и аз винаги се разстрелвам по този начин. не аз може би, а мозъка, който връзща спомените в най-неподходящия момент.
Силно е защото е твое и си го преживяла, защото не е измислено може би.
Прегръдки!
Боже, защо ме остави жив с осакатена душа?
Малък!
Ето с това.....
и аз винаги се разстрелвам по този начин. не аз може би, а мозъка, който връзща спомените в най-неподходящия момент.
Силно е защото е твое и си го преживяла, защото не е измислено може би.
Прегръдки!