Ние винаги сме прекалено горди
ще признаем ли , когато ни боли.
На силата в жертва поднасяме себе си,
а вечер в самотата свити мълчим.

Ние винаги зад усмивки се скриваме
с незначителни думи - остават само очи
да търсят в тъмното другия,
да се връщат безкрайно добри.

В дългия път между святото
се преплитаме с глас и мечти.
А от топлия спомен за лятото
обвиняват ни чувства - тълпи.