Защо да питам
сама ли съм още.
Луната погребах
на хълма снощи.

От много чакане
гората стене.
Сънувах баба
да преде на вретено.

Търкулнах погача
наравно в полето.
Дано да порасне
пшеница небесна.

Събудих се рано
на жетва да  ходя.
Запалила беше
баба огньове.

Не искала в тъмното
самичка да  ходи.
Пътят бил дълъг
и стръмен нагоре.

Изпращам я 
стиснала устни до болка,
а тя се усмихва благо
и толкова.