Ще накажат неизречените думи
бавно и прецизно , с безпощада -
спомена от лятното безумие,
болката от есенната клада .

С бяла светеща опашка
ще ни нарани безсмислена раздяла.
Ще се връщат после натъжени маски
тръгнали с надменна магистралност.

Във безкрайното очакване затворени
ще се свият неизречените думи.
Грешките , когато заговорят
ще приключи тяхното  безумие.