Очаквам те
като греховно лято,
което обладава с топлината си,
обича до безумие
и винаги си тръгва отегчено.

Посрещам те
като тревожна есен,
потръпваща и сигурна обреченост
след първата - последна нощ
със лятото.

Изпращам те
като спокойна зима,
която превъзмогва болката
с надежда да прескочи в пролетта
преди отново да припадне слънцето.