С тежка лапа ме удари този живот
направо в лицето.
А после грубо  ме погали,
подари ми даже и цвете.

Хвана ме здраво през кръста
и в хралупата си ме завлече.
Напъха ме в огромна делва,
препълнена с противоречия.

После ме пусна да си ходя,
благослови ме с топла погача.
Целуна бузата ми по мечешки
и тромаво ме изпрати.

Сега вървя по Земята
и стискам в ръката си цвете.
Живея с противоречия
и с  вечното :
"От погачата хора вземете"