Бясна съм.
Мразя апартейд
и белите пушки , които дъвчат
по детски дъвките си .
Но балоните гърмят
от неукрепналите устни
с истинска смърт.

Бедна съм.
Не вярвам в реклами,
защото Рокфелер е сам и блажен,
а тълпи от бездомници
гризят метални портфейли.
И след такава закуска
ръждясват стомасите им дрънчейки.

Гладна съм.
Не понасям самолетна синтетика,
а изсъхнаха даже горчивите корени.
И когато забременявам
повръщам стомашен сок
и оплодени яйцеклетки
..но не ги изяждам още..

Майка съм.
Полудявам от страх
за децата, които останаха живи.
Озлобени, гладни, рахитични и диви
автомати ще направят от тях.

И е все едно
дали са бели или черни
балоните, които пукат
с дъвките си на смъртта.

Сама съм.
Погребах
децата, мъжете,
омразата,
себе си..

Сега обикалям Вселената.
Най- тъжната планета.
Най - препатилата .

Много хубав вкус, философия, чувство за ритъм...
Дано не звучи менторски - Браво!

за подкрепата. Необходимо ми е мнението ти , за да си сверявам часовника.