Приех съдбата ти като лекарство
и заядливо гълтам водопад от смях брадат.
Обърках творческите и любовни страсти,
но не успях да те отключа мой умнико непознат.

Едва ли с теб ще преоткрия пак Вселената,
но ти със прегорели устни по-различно ще я обясниш.
Сега ключалката проклета търся към душата ти,
защото знам, че от утъпкани пътеки ще се отклониш.

И даже неоткрехната вратата да остане
със женска жлъч не ще замервам твоето сърце - вратар.
Но моля те не изоставяй донкихотовската си премяна
и Санчо Панса - верния другар.

А аз сама облизах делвата с противоречия
и пак сама поставих те на пиедесетал.
Не се вини! Но ме изпращай винаги по мечешки,
да не забравям, че от меда ти лично си ми дал.