"Сега ще подредя пасианса
на своя живот"
едва ли ще каже ,
защото знае  -
картите са вечно объркани
от постъпките й .
И е сигурна -
тя не познава себе си още.
Даже утре денят ще премине
обратно на всяко предвиждане -
Валето  ще си отиде  ,
когато най-малко очаква  -
без минимален успех разгадаване.
"Само  позираш" -
ще каже на тръгване  или
"Трудна си" -
ако  изобщо признае .
После два - три дни втренчила поглед
във себе си
ще изтрива несъвместимостта на характери
и ще си заповядва да го забрави..
Не тя никога  няма да подреди
дори и да иска своя пасианс ..
Пък след години ако реши и успее ,
в този момент някой ще позвъни на вратата .
А когато излезе от стаята и отвори,
хаосът ще духне към масата
със уста ...