Сега ще кажа , че съм силна,
ще повярвам в думите
и ще опитам с раменете си да вдигна
свършека на любовта .
Когато тежестта започне да ме смазва
слънцето на хълма ще е спряло ,
а луната ще е още прекалено бледа ,
за да се покаже .
И може би ще падна
ако видя мравката ,
която влачи своето пшеничено зърно
случайно смачкана пред входа на мравуняка .
И може би , когато падам
някой ще поеме от товара ми
за утешение на съвестта ..

В момента на една промяна ,
с която е настъпила нощта
е нужна сила ,
колкото пшеничено зърно ,
за да накажеш слабостта си ..