Лицето е детско. Очите дълбоки.
А всъщност е  мъдра жена.
В сърцето си носи безпътни посоки.
В косите - сребриста мъгла.

По стъпки гадае и детски се взира
във нечия трудна съдба.
Звездите през нощите в шепи събира.
А в утрото пали слънца.

Рисува със пръсти прозрачните струи
на пролетен палавник - дъжд.
И седнала , търси в любовното  було
реалния образ на мъж.