*
Не мога да виждам
лицето си.
Заставам пред огледалото
и откривам тъмен силует -
без очи , устни и нос .
Взирам се ..
Това аз ли съм ?

**
Времето си почива ,
в тъмната непрогледност .
И то на най-абсурдното място -
                                     часовника.


***
Вечер ,
когато снегът свети
с лилави отблясъци
от неоновите лампи .
А в стаята  е
индигово - тъмно .
И всеки предмет
е силует на нещо
без отличителни белези .
Твоето  "аз"
размишлява за себе си .
И въпросително се разхожда
из миналото .

А ти проследяваш го
с отговори .