Моето неказано  "обичам те "
Стои сега във стаята .
Сърди се като дете
и ме обвинява в закъснялост .

Обяснения не го интересуват .
Само своето знае :
От гордост съм щяла да страдам
обречена на самотност до края .

И иска да захвърля маските
с уязвимостта си да се изправя .
Опитвам се да му обясня ласкаво ,
че е късно да се поправям .

Моето нежно "Обичам те "
се страхува да се покаже .
За да не го изпъди някой
или със безразличие да го накаже .

Тихо "Обичам те"
стопява се в безразличие.
След дълго очакване.