Тъжно лятото забързано си тръгва.
Някой плаче истински насън.
Време е да бъдем в грешките си мъдри,
топли като огън, нежни като звън.

Тъмнината в грях е онемяла.
Някой иска да се върне сам.
Трудно е, когато при раздяла
от дете превръщаш се в голям.

Тихо стъпват чувствата на прага.
Някой е изгонил нежността.
Длъжни ли сме да се правим на голями
след като в мечтите сме деца.

Мъчим се отново лятото да върнем.
Две сълзи проблясват във нощта.
На сбогуване луната се нащърбва
и приема с болка есента.