Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
27.05.2012 18:53 -
Две ребра
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2991 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2012 20:01
Прочетен: 2991 Коментари: 6 Гласове:
8
Последна промяна: 27.05.2012 20:01
Небето се разплака ощетено
от своята любима.
Потече по гърдите,
по корема и бедрата..
Със сълзите
от болката му да поеме.
А тя безпомощна попиваше
не знаеща с какво го е ранила.
Морета и реки преливаха.
И океаните я давеха
със страшна сила.
И молеше го безнадеждно слаба,
отчаяно да спре да плаче.
Да й повярва, че са само негови
очите езерни, поляните,
дори пръстта, която
със скръбта си влачи.
Но то раздираше
със облаци отгоре
събираната влага във очите.
Валеше оглушало непрестанно
и падаха удавени звездите.
И тя полегна примирена
абсурдният порой да я извлачи.
Размиха се гърдите, и бедрата
и корема..
и само две ребра
заплуваха във здрача..
от своята любима.
Потече по гърдите,
по корема и бедрата..
Със сълзите
от болката му да поеме.
А тя безпомощна попиваше
не знаеща с какво го е ранила.
Морета и реки преливаха.
И океаните я давеха
със страшна сила.
И молеше го безнадеждно слаба,
отчаяно да спре да плаче.
Да й повярва, че са само негови
очите езерни, поляните,
дори пръстта, която
със скръбта си влачи.
Но то раздираше
със облаци отгоре
събираната влага във очите.
Валеше оглушало непрестанно
и падаха удавени звездите.
И тя полегна примирена
абсурдният порой да я извлачи.
Размиха се гърдите, и бедрата
и корема..
и само две ребра
заплуваха във здрача..
Апокалиптично...
От кал създаден е човека -
от две ребра - жената...
цитирайОт кал създаден е човека -
от две ребра - жената...
boristodorov56 написа:
Апокалиптично...
От кал създаден е човека -
от две ребра - жената...
От кал създаден е човека -
от две ребра - жената...
потопно стихо!... Поздрави!
цитирайmt46 написа:
потопно стихо!... Поздрави!
5.
анонимен -
много добра образност е постигната....браво !..
28.05.2012 08:27
28.05.2012 08:27
Обаче на ман ми напомня на споделено преживяване от нощ след секс, в който земята не е имала оргазъм ...а само небето..и накрая определено напомня за вермето ,когото след периода не бурния секс ще останат само стари кокали в стара и сбръчкана кожа и накакви ребра и ....да - напмня за осъзната старост и визия в бъдещето...
цитирай
6.
faktifakti -
Всеки вижда това, което желае да види. Благодаря за интересния коментар.
28.05.2012 10:55
28.05.2012 10:55
crazylove написа:
Обаче на ман ми напомня на споделено преживяване от нощ след секс, в който земята не е имала оргазъм ...а само небето..и накрая определено напомня за вермето ,когото след периода не бурния секс ще останат само стари кокали в стара и сбръчкана кожа и накакви ребра и ....да - напмня за осъзната старост и визия в бъдещето...