***
В многоцветната гора
на отрязания пън
лежи мандолина
и един ангел от лъчи
свири на нея.
Изпраща момчето
с нежна музика,
обляна в светлина,
за да пътува леко..
Листата на гората
се накланят горчиво,
и притихват
в ненавременна тъга..

***
През счупения прозорец
съдбата поглежда
с тъга
и запалва свещ
за извинение.
От  пламъка й
замръзват острите стъкла.
И болката се превръща
в скрежен воал,
който застила
със спокойствие
пътя на момчето
към отвъдното ..

***
Отрицанието
спусна с вериги
призрачен саркофаг
и всички болки
се начупиха в мрака.
Рицарят положи
шлема си
на пода на мъката
и се наведе
над момчето си
за последна целувка.
Но не каза сбогом,
а ..  до утре..

***
Момчето с крилата,
които са по - дълги
от него
отлетя замислен
от земята,
защото му притъмня
на душата.
И само лицето
и вътрешните му пера
сияеха в златно.
А небето тъмнее
и бледнее едновременно
със залеза и изгрева
на едно ново начало
в друго измерение.

***
Вземи щита си
с Богородица и твоя младенец
и с вглъбен поглед
напиши автобиографията му
с перото на  бащинството.
Той ще те наблюдава
с любов
от върха на шлема ти
и ще се пита.
Защо си облякъл
най- тъмните си дрехи
от нощта..
А в небето проблясват
звездите
на всички приятели,
за да можеш да пишеш ..

Много ме натъжи...

а в небето проблясват
звездите
на всички приятели,
за да можеш да пишеш ...

с такава загуба......................
Но има и едно спокойствие, което лъха от стиха,
за което ти благодаря...
Успяваш да примириш непримиримото.........
с вяра и доброта......

от глина, като изваеш роза...и да помниш,че червена трябва бъде в сивото на глината. Болката остава в сивото, а червеното на розата ни носи прохлада от спомена, спомен който е син - вътрешно!

Ако смъртта не тъжна,то какво трябва да е тъжно? http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

Не знам какъв е поводът, но точно днес го свързвам с Явор и ми е много мъчно...
http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2012/06/27/in-memoriam-v-pamet-na-iavor.973073

...препрочитам отново и отново....
Не бях обърнала внимание на таговете, но ... иска ми се да го прочетат и близките на Явор...

Жълтите рози са хубави ,нали?

Умееш да пишеш... различно!...

различна.

Мнозина сме изкушени от трансцеденталното. Дори написах разказа "Трансцедентално", по реален случай в дългата ми кариера на криминалист. За стихове, просто не ми достигат силите. За рицарите и ангелите ни в отвъдното преливам често капки питие. Поздравления!

Не искам да имам твоя опит. Страхувам се.

не знам защо в деня, когато е загинал ми беше много тежко и отидох на гробищата да поплача сама (и друг път съм го правила). Като видях постинга на баща му се вкамених от иземление, а сълзите спонтанно извираха. Е, това никога не ми се беше случвало. Още не мога да разбера защо точно тази смърт така ми повлия. Не ни е дадено да познаем подсъзнанието си, нито бъдещето си ...
Ти пишеш така, че не чета, а живея стиховете ти ...

защо добрите си тръгват преди лошите. Благодаря, че си почувствала стиховете ми.