****
Нуждата седна
на брега на живота
и започна да го  манипулира
с приливи и отливи.
Пребиваващите в него
си настроиха времомерите
според цикличността
на желанията й
и засъществуваха ритмично :
Прилив -
охолство,
любов,
възможности.
Разрушение на надстройките.
Отлив -
ограничения,
остатъци,
кости.
И пак
прилив..
отлив..
Сякаш детенце
пуска и дърпа
хоризонтална щора
за забавление ..

Прочетох, погледах (докато си почивам мъничко), асоциирах, харесах и .... при мен се получи ето това :

Необходимост ли е....

необходимост ли е приливът
когато
една вълна изгубва океана
попила там –
във пясъчното злато
за него плаче тя пак
разпиляна

необходимост ли е отливът
когато
една вълна прегръща океана
потънала
в мастилено дълбоко
в прегръдката му
само е разбрана

необходимост ли е по брега
да ходиш когато
във простора се откриваш
и в хиляди неписани
закони
ти своя път сред звездното
съзираш

необходимост е единствено
Зората
в която се оглеждаш мълчаливо
а после стъпките ти –
песен във водата
към бъдното
отнасят те щастливо

Сложен е въпроса за приливите и отливите, но все си мисля че по някакви интуитивни правила (индивидуални за всеки) човек намира баланса и пътя, независимо от моментните трудности....
Поздрави и успехи!

Ели

Да , всеки намира своя баланс в живота. Поздрави.

Радвай се все още на прилива! С прилива корабите излизат в океана.

Живота ни минава
приливи и отливи
... и вълни
една вълна яхни :))))

вътрешни потребности, които няма как да залъжеш и не се засищат с нищо, освен с истинското (им)...

Поздрави, слънце! Приливно да ти е, но не давещо... :)

превръщането му в малко шантава детска игра си е твой оригинален принос в тълкуването.

Поздрави .

" Разрушение на надстройките"- много точно и необходимо...и приливът и отлива могат да го сторят, но струва ми се, че за приливът е Необходимост!

Вчера наблюдавах точно такъв прилив и отлив на океана...Снимах го ...
Приливите разрушават пясъчнит замъци, което строиме по брега, наречен живот...Оцеляват мидите, по дъното...:)
Поздрави за хубавия стих!