***
Калитко хвърли заровете на сърцето си
и завъртя ласото над лодките - чувства.
Но един бездомен помияр изяде точките.
Маргаритките - чувствоядки глътнаха лодките.
Калитко се превърна в дива патица, която мълчи
и  отлетя в страната на магаретата,
мислещи се за слонове с червени очи.
Тогава пясъчните китове отщипаха облаци от небето
и ги преляха в сърфове нови мечти.
С тях той се издигна по най - високата вълна от сено
и се приплъзна при овцете, които преживят живота за добро.
Предложиха му скучно, питателно  мляко.
Но той се търколи  с точна билярдна топка
по калната от дъжд пътека  напряко
и се спря на гладкия корем на съдбата.
А тя съдбата изблея нежно,
превърна се във вълшебна любов с червена рокля
и заплува обратно в морето мокра.
Калитко се качи на цели - кокили и хукна отдаден след нея.
Но нероденото им дете ги затвори в сапунено мехурче
и на безумието им, разбиращо започна да се смее.
Построи къща в короната на дървото - живот
и се заигра в тревата със своя кивот,
докато петлите изсвирят на цигулките си
химна на равновесието..
От него луната се разпадна на светулкови фенери
и заровете на Калитко се превърнаха отнесено
в розови облаци на зазоряване,
които летят с  дивите коне на живота
към пропастта на Господ
през житейския троскот.

никога не съм предполагала, че една от най-уникалните съвременни работи, композицията на Павел Койчев, посветена на Исус, би могла да се превърне в толкова много ОЩЕ живи неща :D благодарение на теб.

Да - харесах !
А облаците понякога са пуканки без сол...:))
едно поздравче в хармония с непопулярните ти поетични размисли...
- http://www.youtube.com/watch?v=Q6k4yd11re4

си сътворила... приказка за живота, която
истински се преживава... невероятна си, уникална...
твоят поглед към нещата ме впечатляват и обогатяват...
мъничко и благородно ти завиждам... но топло те прегръщам...

казвал ли съм ти, колко много обичам да те чета. Ако някой ме откаже от писането, това ще си ти.., да знаеш :) Ще бъде ли подходящо да кажа, че си УЖАСНО ДОБРА, м?

" ... Тогава пясъчните китове отщипаха облаци от небето
и ги преляха в сърфове нови мечти... "

Интересно хрумване, което много ми хареса!

Хей, Сладурано- не мога да ти се нарадвам..Прекрасни стихчета..

А тя съдбата изблея нежно,
превърна се във вълшебна любов с червена рокля
и заплува обратно в морето мокра

от шеметните превъплъщения на твоя герой ...:))))
Страхотни картинки рисуваш, но това вече го знаеш......:)
разпадната на светулкови фенери Луна - ех че хубаво......!