Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2013 16:05 - От смъртта към живота
Автор: faktifakti Категория: Поезия   
Прочетен: 14616 Коментари: 57 Гласове:
32

Последна промяна: 23.01.2013 20:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
*
Един ден
смъртта дойде.
Без да пита естественно.
Не неочаквано,
защото смъртта винаги се очаква
да ти дойде на гости.
Бе странно напукана..
Замислено разхвърли
недописани листи с непрогледно мастило.
Седна на  изсъхнал клон
в съзнанието ми
и преметна коса през рамо.
Всъщност сърпа бе луната,
но това е без значение,
защото съсухри едно дърво на живота
до състояние безжизнено.
И от клоните му закапа бездънно мастило,
с което дописа  страниците..
Гледам я - дългопръста и дългоноктеста
как финно , изсмуква живота
с  тъжна  насмешка.
Понякога -  красива граблива птица -
в златото на залез
си откъсва човешки  крила
и се кипри в  безкрая.
Друг път - ръждясала гилотина,
която блести само
под съзнателни капчици кръв.
Танцьорка на изтичащо време
в конвулсен рокендрол
преди покоя на тялото..
Питам я с поглед -
къде е домът ти.
А тя се превръща
в гарванче с червени очи
и ме води в мъглата
до прилежна купчинка черепи,
премята през пръсти самотата си
и ме черпи един полет на птица..
Завързвам с червен конец
клюна й.
И я заключвам в клетката
на съзнанието си..
до следващия път.






Тагове:   смърт,


Гласувай:
32



1. stix - Tова ми звучи като заплаха. . .
23.01.2013 16:19
Tова ми звучи като заплаха...


цитирай
2. mariniki - до следващия път...
23.01.2013 16:21
няма начин да ни отмине...
неизбежно е... като живота, вървят ръка
за ръка... приемам го, разбира се...
но ме натъжава...ех, Ева...
цитирай
3. faktifakti - не. посвещение.
23.01.2013 16:36
stix написа:
Tова ми звучи като заплаха...



цитирай
4. faktifakti - тъжна тема.
23.01.2013 16:36
mariniki написа:
няма начин да ни отмине...
неизбежно е... като живота, вървят ръка
за ръка... приемам го, разбира се...
но ме натъжава...ех, Ева...

цитирай
5. stix - посвещение към кого, бе faktifakti
23.01.2013 18:07
посвещение към кого, бе faktifakti
цитирай
6. faktifakti - към загубата на една приятелка
23.01.2013 18:16
stix написа:
посвещение към кого, бе faktifakti

цитирай
7. jabalka - Човек трябва да помни...червеният конец, той е за посещане!
23.01.2013 18:27
Летели сме , сега сме - след това пак, но различни...!
Поздрави Факти!
цитирай
8. blagovestie - зависи от следите (ни)
23.01.2013 18:55
в този смисъл
може би смъртта ни дописва...
цитирай
9. stix - Да. . . струваше ми се, че е целена...
23.01.2013 19:19
Да... струваше ми се, че е целенасочено... понякога лошите мисли се връщат стократно, затова е по добре да мислим положително.
цитирай
10. faktifakti - вярно е, но преходът между тези състояния е изпитание.
23.01.2013 19:37
jabalka написа:
Летели сме , сега сме - след това пак, но различни...!
Поздрави Факти!

цитирай
11. faktifakti - да, ако приемем теорията , че
23.01.2013 19:38
душата сама си избира пътя на следващия земен живот, с цел достигане на по- високо ниво, смъртта е дописване.

blagovestie написа:
в този смисъл
може би смъртта ни дописва...

цитирай
12. faktifakti - физическата смърт е потресаваща . съгласна съм.
23.01.2013 19:41
да се надяваме, че има следващ път. ако не забравяхме, че сме временно в този живот, наистина бихме живяли по - различно .

martosblack написа:
няма красива Смърт,
срещите ми с нея са от 19 годишно момиче
тя винаги е грозна и зловеща
има особена миризма и присъствие...
но има красиви и грозни смъртници
според това,кой как е живял
не мисля,че има следващ път(!)
P.S... и ако хората я очакваха,наистина биха били по добри...

цитирай
13. faktifakti - чела съм тази теория за връщането на мисли и дела като бумеранг.
23.01.2013 19:45
лоши или добри .

stix написа:
Да... струваше ми се, че е целенасочено... понякога лошите мисли се връщат стократно, затова е по добре да мислим положително.

цитирай
14. forgiveness - Не....
23.01.2013 20:56
Много често Тя е МИЛОСТива и красива! (спомнете си Малката Кибритопродавачка).

Но ти, Fakti, така талантливо си я обрисувала, че сигурно имаш свое неоспоримо основание... :(
цитирай
15. faktifakti - в приказките е красива.
23.01.2013 21:06
в реалността не съм виждала красива смърт. но съм виждала смърт като избавление.
forgiveness написа:
Много често Тя е МИЛОСТива и красива! (спомнете си Малката Кибритопродавачка).

Но ти, Fakti, така талантливо си я обрисувала, че сигурно имаш свое неоспоримо основание... :(

цитирай
16. karaiany - И аз ще се съглася с Мартос, че ако ...
23.01.2013 21:10
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.
цитирай
17. faktifakti - когато умираме, може би е по- лесно за нас.
23.01.2013 21:19
но, когато умира близък ..как да се справиш с болката, с празнотата , с мисълта, че никога няма да видиш този човек в този живот.. с чувството за вина - дали си бил винаги на 100% с него приживе. . не винаги се движим по спирала нагоре с надграждане. има , и хоризонтални спирали, и спирали надолу.

karaiany написа:
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.

цитирай
18. karaiany - Да, можеш да се върнеш назад, или в ...
24.01.2013 04:44
Да , можеш да се върнеш назад , или в страни както ти казваш. Болката е там и затова са твоите 100% . Тук се сещам за една стара мъдрост , че трябва да живеем всеки ден така , че сякаш е последен.
В ръцете ми са умряли две човешки същества и още помня какво са ми казвали накрая. Те винаги знаят кога идe края. Точно за това говорят: да бъдем добри един към друг. Наистина е много трудно. Най - трудното. Иска се усилие, а се движим по инерция. Няма усилие в инерцията , защото тя е навик. В навика е лесно.
Гурджиев е имал специaлна школа за чупене на навиците.Там усилието е огромно. Аз помня когато отказах цигарите...големи болки. И това е нищо , ами останалите ? Много са и все упорити . Още болки. Докато няма болка. Затова хората като Исус и Буда се броят на пръсти.Още приживе те са били одухотворена материя . Натам вървим и ние, бавно но сигурно . Това е най - самотният път . В тази самота приобщаваш всичко във себе си до цялост .
цитирай
19. sestra - От смъртта към живота
24.01.2013 05:58
това е същината. Много красиво, мистично стихотворение!
цитирай
20. djani - Вечна и неизбежна...
24.01.2013 09:15
Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно и като зърно той отново се ражда.
В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши никого...
цитирай
21. faktifakti - Да, това е вечният кръговрат.
24.01.2013 11:02
sestra написа:
това е същината. Много красиво, мистично стихотворение!

цитирай
22. faktifakti - Именно там ни се изяснява същността на съществуването.
24.01.2013 11:03
djani написа:
Погледни назад как е с предишните, погледни напред как е с бъдещите. Смъртният узрява като зърно и като зърно той отново се ражда.
В небесния свят няма страх, там теб те няма и там старостта не плаши никого...

цитирай
23. faktifakti - Stix, съветвам те да отидеш на психиатър.
24.01.2013 11:09
Последния ти коментар го изтрих, защото е глупав и параноичен.
цитирай
24. stix - Чете се в моя блог, фактифакти. . . . ...
24.01.2013 13:07
Чете се в моя блог, фактифакти.... не мисля че можеш да скриеш злобата си или лошите си намерения, ако имаше желание да се разберем, нямаше да ме пращаш на психиатър, въпреки че не се познаваме ...

цитирай
25. stix - В сравнение с твоите "лите...
24.01.2013 13:24
В сравнение с твоите "литературни творения" като

" конвулсен рокендрол" , "капчици кръв преди покоя на тялото"

моите мисли съвсем не са параноични...
цитирай
26. faktifakti - Миличка, една приятелка загуби близък човек.
24.01.2013 15:23
Този стих е за смъртта като неизбежност. Ако нямаш достатъчно умствен багаж, не идвай да ме четеш. Нито ме занимавай с параноичните си страхове.

stix написа:
Чете се в моя блог, фактифакти.... не мисля че можеш да скриеш злобата си или лошите си намерения, ако имаше желание да се разберем, нямаше да ме пращаш на психиатър, въпреки че не се познаваме ...


цитирай
27. faktifakti - Пак ти казвам , не идвай в блога ми, след като не ти харесва.
24.01.2013 15:25
Тук е зона за хора с повече от една мозъчна клетка. Ако търсиш популярност, не е това метода. Измисли по- интересен начин за читателите. Не ги подценявай, защото веднага усещат евтините номера. Не си ли виждала конвулсии на тялото в мига преди смъртта - е това е рокендролът на смъртта. Има смърт , при която от кожата на човек излизат малки капчици кръв - това е реалност, дори не съм си направила труда да я измислям. Реалността на смъртта е толкова многолика, че е достатъчно само да се опише. Надявам се, че съм изяснила белите ти полета на възприятие на стиха ми.

stix написа:
В сравнение с твоите "литературни творения" като

" конвулсен рокендрол" , "капчици кръв преди покоя на тялото"

моите мисли съвсем не са параноични...

цитирай
28. stix - Странно е желанието да се твори в...
24.01.2013 15:43
Странно е желанието да се твори върху чувствата и мъката на някого по близък човек... но няма да коментирам.
цитирай
29. faktifakti - За теб може да е странно, за мен е жест за последно сбогом.
24.01.2013 16:09
Така съм преценила, че искам да отдам последната си почит към човек, който е в отвъдното и така съм го направила. Не можем Всички да бъдем еднакви в този живот. Противоречи на Вселенските закони. Но няма да ти позволя да опорочаваш целта ми в този постинг. Така че вземи се спри и иди да се занимаваш с нещо по - лежерно.

stix написа:
Странно е желанието да се твори върху чувствата и мъката на някого по близък човек... но няма да коментирам.

цитирай
30. stix - Меко казано е странно, но едва ли ще ...
24.01.2013 16:25
Меко казано е странно, но едва ли ще се разберем...
цитирай
31. faktifakti - И по тази причина те съветвам да не посещаваш блога ми.
24.01.2013 16:34
Нямам никакво желание да се разбирам с теб. От различна порода сме.

stix написа:
Меко казано е странно, но едва ли ще се разберем...

цитирай
32. faktifakti - Съгласна съм с теб - напълно. Каквото и да кажа ти изчерпа темата .
24.01.2013 16:47
karaiany написа:
Да , можеш да се върнеш назад , или в страни както ти казваш. Болката е там и затова са твоите 100% . Тук се сещам за една стара мъдрост , че трябва да живеем всеки ден така , че сякаш е последен.
В ръцете ми са умряли две човешки същества и още помня какво са ми казвали накрая. Те винаги знаят кога идe края. Точно за това говорят: да бъдем добри един към друг. Наистина е много трудно. Най - трудното. Иска се усилие, а се движим по инерция. Няма усилие в инерцията , защото тя е навик. В навика е лесно.
Гурджиев е имал специaлна школа за чупене на навиците.Там усилието е огромно. Аз помня когато отказах цигарите...големи болки. И това е нищо , ами останалите ? Много са и все упорити . Още болки. Докато няма болка. Затова хората като Исус и Буда се броят на пръсти.Още приживе те са били одухотворена материя . Натам вървим и ние, бавно но сигурно . Това е най - самотният път . В тази самота приобщаваш всичко във себе си до цялост .

цитирай
33. jabalka - Привет Факти! Пак съм тук... не защото имам желание да досаждам! :))
24.01.2013 19:05
Само искам да споделя едно красиво, мистично и подходящо според мен музикално произведение!
- http://www.youtube.com/watch?v=X0z3KuivDow
добавям - няколко ноти, няколко, щриха,няколко вярвам, че продължаваме различни... в подкрепа и духовна дреха
цитирай
34. etyna - Тя не пита, когато идва.
24.01.2013 21:20
Има целия ни живот, за да ни изпитва. Всеки ден.
Кураж!
цитирай
35. ishchel - Идва така и си отива
24.01.2013 23:41
за да се появи отново някога... и така докато не се сприятели човек с нея...или докато не я прогони завинаги от живота си....Колко ли са успявали...? И дали наистина има такива...И дали тя съществува само защото сме я приели в живота си...?Има ли зрънце истина в библейските писания или са само приказки...все въпроси на които всеки сам трябва да си отговори...а твоят стих ги поставя...
цитирай
36. kamosutrov - Уфффффффффф, Вместо коментар
25.01.2013 00:27
http://www.youtube.com/watch?v=z0glOYQBlSA
цитирай
37. faktifakti - Благодаря , че отново си тук . Както и за произведението.
25.01.2013 07:51
jabalka написа:
Само искам да споделя едно красиво, мистично и подходящо според мен музикалн http://www.youtubeо произведение!
-.com/watch?v=X0z3KuivDow
добавям - няколко ноти, няколко, щриха,няколко вярвам, че продължаваме различни... в подкрепа и духовна дреха

цитирай
38. faktifakti - Да така е , осъзнавам го . Благодаря.
25.01.2013 07:52
etyna написа:
Има целия ни живот, за да ни изпитва. Всеки ден.
Кураж!

цитирай
39. faktifakti - Именно, тя е труден въпрос с различни измерения. Един ден ще разберем.
25.01.2013 07:53
ishchel написа:
за да се появи отново някога... и така докато не се сприятели човек с нея...или докато не я прогони завинаги от живота си....Колко ли са успявали...? И дали наистина има такива...И дали тя съществува само защото сме я приели в живота си...?Има ли зрънце истина в библейските писания или са само приказки...все въпроси на които всеки сам трябва да си отговори...а твоят стих ги поставя...

цитирай
40. faktifakti - Благодаря за нестандартния клип.
25.01.2013 08:03
Не знаех че смъртта освен да играе рокендрол ,може да свири и на цигулка. Но ти разшири кръгозора ми. Уф.

kamosutrov написа:
http://www.youtube.com/watch?v=z0glOYQBlSA

цитирай
41. faktifakti - Благодаря на всички , които ме разбраха и подкрепиха.
25.01.2013 08:30
"Спомни си, че някой ден неминуемо ще се изправиш пред смъртта тогава всички по-ранни нещастия и терзания ще ти се видят нищожни. Несгоди които не заслужават да се косиш заради тях.' Епиктет
цитирай
42. kamosutrov - Факти, не знам чие е, ама си заслужава да се знае
25.01.2013 11:03
човек се ражда - без да ще,
живее - както ще,
умира - ще не ще
цитирай
43. faktifakti - Просто и логично, нали?
25.01.2013 13:12
kamosutrov написа:
човек се ражда - без да ще,
живее - както ще,
умира - ще не ще

цитирай
44. kamosutrov - Именно!
25.01.2013 15:09
Още повече, съвременната физика все повече настоява за съществуването на още едно измерение - информационното. Моя Бог е стиснат и пестелив. Не вярвам да прахосва натрупаната информация в организмите.
цитирай
45. faktifakti - И аз не вярвам. Но съм чела интересни факти за информационното измерение.
25.01.2013 17:16
kamosutrov написа:
Още повече, съвременната физика все повече настоява за съществуването на още едно измерение - информационното. Моя Бог е стиснат и пестелив. Не вярвам да прахосва натрупаната информация в организмите.

цитирай
46. kamosutrov - Като спорим с еволюционистите, помниш онзи прословут опит с паметта на червеите?
25.01.2013 19:02
По тяхната логика, червеите в гробищата трябваше да имат вече паралелна цивилизация. :-)))))))))))))))))))
цитирай
47. faktifakti - Разсмиваш ме по глобални теми.
25.01.2013 20:37
kamosutrov написа:
По тяхната логика, червеите в гробищата трябваше да имат вече паралелна цивилизация. :-)))))))))))))))))))

цитирай
48. kamosutrov - За сериозното може да се говори и с шега.
25.01.2013 21:46
При целия този интелект, който е концентриран в блог.бъгъ, все още никой не е отговорил на въпроса ми: Защо, по дяволите, нощем небето е черно.
цитирай
49. faktifakti - Какъв е твоят отговор?
25.01.2013 21:58
kamosutrov написа:
При целия този интелект, който е концентриран в блог.бъгъ, все още никой не е отговорил на въпроса ми: Защо, по дяволите, нощем небето е черно.

цитирай
50. kamosutrov - Аааааааааа, ще издам тайната на лични
26.01.2013 09:38
:-)))))))))
цитирай
51. faktifakti - ок
26.01.2013 10:30
kamosutrov написа:
:-)))))))))

цитирай
52. hristo27 - Много интересно хрумване!
26.01.2013 13:43
Много интересно хрумване!
цитирай
53. faktifakti - благодаря
26.01.2013 14:49
hristo27 написа:
Много интересно хрумване!

цитирай
54. eksplozia - не можеш да се справиш с болката - тя остава завинаги!
28.01.2013 14:58
faktifakti написа:
но, когато умира близък ..как да се справиш с болката, с празнотата , с мисълта, че никога няма да видиш този човек в този живот.. с чувството за вина - дали си бил винаги на 100% с него приживе. . не винаги се движим по спирала нагоре с надграждане. има , и хоризонтални спирали, и спирали надолу.

karaiany написа:
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.


цитирай
55. faktifakti - зная. благодаря, че бе тук.
29.01.2013 13:08
eksplozia написа:
faktifakti написа:
но, когато умира близък ..как да се справиш с болката, с празнотата , с мисълта, че никога няма да видиш този човек в този живот.. с чувството за вина - дали си бил винаги на 100% с него приживе. . не винаги се движим по спирала нагоре с надграждане. има , и хоризонтални спирали, и спирали надолу.

karaiany написа:
И аз ще се съглася с Мартос , че ако хората я очакваха , щяха да са по - добри един към друг.
Свикнали сме да гледаме на смъртта като на край , а не на начало на нещо.
Ние ежедневно умираме в известен смисъл , изоставяйки старото и приемайки нещо ново . Като при спирала нагоре. Връщаме се в началото , но на по - високо ниво . Свикнали сме да гледаме на смъртта като смърт на тялото , т.е. видимото и това ни мъчи , защото не виждаме , че ние сме много повече от едно тяло. Ние сме богове в развитие и ако погледнем на себе си в този смисъл , никога няма да се страхуваме вече . От нищо !
Факти , няма да те четкам. Просто се кефя , дори когато пишеш за смъртта.



цитирай
56. rustocks - "Най-хубавото на смъртта е, ...
30.01.2013 01:45
"Най-хубавото на смъртта е, че идва неочаквано." - Ал. Геров
цитирай
57. faktifakti - това не винаги е вярно
30.01.2013 11:46
rustocks написа:
"Най-хубавото на смъртта е, че идва неочаквано." - Ал. Геров

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3077884
Постинги: 949
Коментари: 9090
Гласове: 23317
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031