***
Когато тялото ми се разпада
на разочарования,
ги гледам безпомощно -
малки златни рибки илюзии,
които отплават в различни посоки..
Спирам да съществувам.
Само водорасли от лъчи изплуват,
косите ми .. и напомнят , че ме е имало.


***
Пред лабиринта на живота
сме в кутии с букви.
Аз излизам от четириъгълника си
и стъпвам по коридорите на времето,
където бродиш ти,
и търсиш път към мен.
Излизането е химера.


***
Аз съм мъх в основата на дърво.
По мен падат листа,
растат ядливи и отровни гъби.
Обвивам хладни камъни,
а на ушенцата ми кацат пеперуди..
Намятам раменете си с папрат
и гледам в кафяво до призрачно
през мъглата - края на клоните.


***
Аз мога да яздя
пластмасово конче от лунапарка
в измислено горе.
И балонът ми за издигане
да е старият чайник на баба,
който свири мехурчета и пуска
смучещи виолетки вместо чай
в замечтаната ми чаша
над измисленото горе..


***
Ако си беден, измайстори
райски кът от казана с боклук.
Сложи му канализация,
барометър и спасителен пояс.
Вземи една мармозетка за компания
и папагал за самочувствие..
И готово. Животът от казана
се превръща в кораб за пътешествия.
Напред към хоризонта
на свободата,
.. в мозъка.


***
Наблюдавам в един мозък
зъбчати колелца,
манивелки, захарни петлета,
кукувица и паяжинки по кабелите.
Ослепяват  ме само крушките,
които светват на всяко всмукване
належащи нужди.
Питам най - ярката :
Как ти е името -
материя или дух ?
А тя ми намига на късо..

Аплодисменти...
Животът се превръща в кораб за пътешествия...
Как ти е името?

такива сложни работи, той винаги дава на късо по важни теми :D И в химерите е хубаво, голяма работа.

Като златната рибка от проказките си ! Вадиш малки чудеса - пожелания.
За всекиго по нещо има :)
Това с пласмасовото конче от лунапарка е мое. Заплюх си го ! :)))

Намятам си морето като к/х/риле и пак към хоризонта...
Винаги се намира какво да наметнеш, ако си пътешественик.:)

...и папагал за самочуствие...
Ужасно ми хареса.Топли поздрави от мен.

Намигам ти на късо... и отлитам с балона ми за издигане...
от високо пак изглеждаш голяма,
а това не се отдава на всеки.
Голяма си! Ще те чета и на децата си и на внуците.
Ще си купя шапка, за да я свалям като те чета.
Приятен ден!

благодаря ти за милите думи.

докато не си повярваш. усмивки.

пак погали самолюбието ми , а това си е чиста проба грях.

зъбчатите колелца и манивелките са смазани от кукувиците, а някакъв вятър е отвял всичките паяжини. С папагал няма да е скучно. Усмивки!

Колкото нестандартно, толкова и интригуващо!

голяма какафония са атрибутите му, нали ? сърдечен поздрав от мен.

писаното слово е ценно когато ти даде материал за мислене, а тук има много....:))))

!!! - Материя ще да е била - ослепява , намига на късо...:)))
Благодаря за удоволствието!

Рибката със шнорхел е попадение!

винаги готова за твоите пътешествия!

първото е за мен!
А за утре ... още не знам, но със сигурност ще открия подходящото при теб!
Благодаря за подкрепата!

Усмивки и благодаря, че намина.

умират, ако спрат да бъдат обичани / от тъга/.
Щом си готова, ще има и други пътешествия. С добра компания е винаги по - интересно.

А светлината - опитния рибар
издърпва с нежната си мрежа
всяка моя клетка съвършенство
и ме сглобява отново в себе си.
Блестя под слънцето ..

Сега се усмихни лекичко.

замечтана чаша! По нея към горето се катерят пет весели овчици. Понякога сутрин си казвам - ами ако са успели !?( всъщност всяка вечер тайно им стискам палци - да успеят!)

Бонжур, ХармонИ! Приятно виолетково ми беше! :)

Чудесни са...
Прегръдки от мен...силни:)

сладки капчици жизненост,
които се стичат по стените на рая

..една моя асоциация, но твоето:
"Аз мога да яздя
пластмасово конче от лунапарка
в измислено горе..."
ми напомни(носталгично) едно старо, но ПРЕКРАСНО стихче:
"... Свети във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по–добри…"

Такива думички са вълнуващи (поне за мене е така)!
Дано да е топъл и добър денят ти!

Когато тялото ми се разпада
на разочарования,
ги гледам безпомощно -
малки златни рибки илюзии,
които отплават в различни посоки..

Екселенте ,Факти!!!
Удоволствие е да те чета!
Обичаш ли приказки .....или да ходиш на куклен театър?

Когато тялото ми се разпада
на разочарования,
ги гледам безпомощно -
малки златни рибки илюзии,
които отплават...

***

И балонът ми за издигане
да е старият чайник на баба,
който свири мехурчета и пуска
смучещи виолетки вместо чай
в замечтаната ми чаша...

Разкошни образи преживяна фантазия. И красиво, и с малко тъга...
Всяка строфа-стихотворение заслужава отделна страничка.

Човешкия мозък е нещо велико. Дори способността всеки да види и намери тук нещо за себе си, да го прекара навътре, към дълбините си, да присвои и препрограмира част от теб за себе си. И още не е разгадан. Дори когато ровиш в нечий мозък не знаеш до какви последствия ще доведе. Непредвидими процеси протичат в него...

Хубаво е, интригуващо, любопитно и обогатяващо, когато надникнеш в нечие богато въображение, както се случва тук. Чуден процес, оставящ следи и у теб.

Но душата... е най-великото творение на Бог. Поради уникалността във Вселената на всяка. Заради странния обмен и взаимодействие с всички останали. И не само...

Стиховете ти са прекрасни! Тази дума е клише, но пък е напълно вярна!

Благодаря ти за изчерпателния анализ. Аз не мога да пиша дълги коментари .

родени от уникалното ти виждане и усещане на света....
а рибките - илюзии са красиви фантазии, за спасение от тривиалното
в търсене на нещата които ни привличат... прелест си..

Имах една учителка ,която казвзаше ,че ако искаш да разбереш един човек дали е добър и възпитан трябва да го заведеш на куклен театър ...и по реакциите му ще познеш ! :)