***
Не увисвай на бесилото
преждевременно.
Не избирай статус беглец непременно.
Не влизай като лавра в пашкул тлъст.
А разравяй къртицо
с подземни движения
ежедневната пръст.
Задръж бягането.
И спри да преследаш залягането.
Не гледай фригидно
в пустия килер на душата.
Включи капилярите далновидно
в сърцето.
И го пусни да препуска без въжето
бялото конче
по вечнозеленото утре - глухарче.
Защото утрето раздава безплатно
хриле, копита, криле
и мозък безвъзвратно..
за да преминеш
меланхоличния смог.
Слушай как свисти като залог
отчаянието в ушите ти,
докато се превръщаш
в торпедо
с цел
в пространството бледо.
И умерваш търбуха
на асфалтовия змей - навик.
От него излиза въздухът.
И отново вдишваш себе си
със вик.

Ще събудиш заспали душИ! А някои може да го приемат за "лична нападка" и да ти се разсърдят... ;)

п.п. Цялото ми хареса - звучи като фанфарен зов за победа! Но най-ободряващо ми подейства финалът - много кислород има в него!
Успех ти желая!

:)

Уникална си, нали знаеш... и е огромно удоволствие, препускането през щурото ти съзнание :*

Приятен ден!

С камък в пясъка - може да се образува цунами... такава е силата думите които отключват съзнанието!
Моите поздрави за силата на съзнанието ти!
Дано! :))

Това е смело и със замах !
Само така се преодоляваш . Решително !
Xapecax ! :)

Останалите вербални аплодисменти са просто излишни.
Нека няма импотентни погледи :))

Поздрави!

поздрав най сърдечен.

многоцветна и ярка, грабваш очите и душата...
бъди... и си остани такава...
прегръщам те...

Ще събудиш заспали душИ! А някои може да го приемат за "лична нападка" и да ти се разсърдят... ;)
ами като се реазсърдят-какво от това-много добре написано!