***
Майсторката на балоните
не е жената - охлюв.
Нито пък зеленоока котка.
Тя не е кралица с кон,
и не е разходка с очилата лодка,
нито рибешка печал.
Тя дори не е космата  музика
с копита. . Стъпва без да рита. .
Но каква е майсторката
на балоните.
Луна, с небесно тъничко гребло
или жена , надуваща с мечти
коремчетата мънички на птици..
А може би е поглед на светица,
или .. обикновенна  жрица.



***
Обелих мотивацията от разума си.
Сега държа парче в едната ръка,
а в другата притискам стъпалата си
и падам от небето мили мой,
за  миг да ме целунеш само.
И спирам - роза между плешките ти,
Попивам капчици от теб.
Разпадам се в листа
по коридорите на лабиринти.
И се търкалям - алени зрънца ,
във човката , когато ме кълвеш
от нара на страстта.
Тогава ставам хищник в твоето сърце,
а после гълъб в краткия ти сън.
Жадуваната нежност
в голотата на душата ти
и полъх от целунати криле,
които търсят тишина
за всички рани -
до зарастване..

защото не се знае знае ли се, да не объркам нещо. Хареса ми надутото коремче с мечти, на птица...Спокойна нощ!

Това последното го краднах! :)

Нежно...

Мислех , че никога няма да напишеш такова .
С личен почерк и стръв. Много е хубаво , Факти . :)

вместо:
'и падам от небето мили мой,
за миг да ме целунеш само'
ако напиша :
'и тя пада от небето ,
да целуне милия й'
ще звучи много постно.

Сигурна съм , че любовната поезия ще се хареса повече от социалната или сюрреалистичната.
Усмивки и прегръдки .

Въздействащ музикален избор - любимо ... чашата с нар...
прекрасно ... Тишина за всички рани до зарастване ...
Поздравления, Факти !

радвам се ,че ще ми измислиш неща за краднване :) гратис ли? :)

и нежността ти е уникална...
прегръщам те...