"Вчера" се зави с шахматни въпроси
и завъртя стрелката на историята.
Финно издърпа нишки от кръглата маса,
за да изплете отново дърво.
А облегалката на стола я ближе
жадно по врата и я изпива с поглед.
Някъде там, слънцето и луната
плуват в лава, с лодка от разсъмващ здрач..
Алхимик рисува птици с бои от музика,
насочва с  поглед божие дихание
и ги изпраща да летят в гората..
Там където зелена котка от мъх
драска дървото, а то плаче от болка
и я къпе с сълзите си.
Покрай тях Алхимикът минава 
в костюм - въздеход. Лавира 
между  животи и търси граала.
Катери се по стълба в  небето,
където "Вчера" подскача
с въже от жълта светлина.
А въжето дебне  да я обеси
някъде на тъмно в  небето..
"Вчера" пуска с опашка на котка искри,
а с струните на крехка цигулка - музика.
И ъгълът на всекидневието се заостря.
Приближава с двете си стени,
които ще се сплескат или слеят..
Но засега от дупките прозира светлина
и проектира бяло цвете във зелената трева.

А въжето дебне да я обеси
някъде на тъмно в небето..

Тва доста прокобно, бе Еви...
Нещо като прозираща нараненост и замислено отмъщенийце...
После усещане за вървене към някаква възможна реалност,
която колкото и заострена да звучи, все пак носи заряд надежда
за две алтернативи - > втората по-добра определeно!
Гласувам за нея! :)
И накрая - > Финалът е оптимистичен и пълен с Вяра,
това най-много ми хареса от всичко - въпреки лутанията между вчера и утре,
Сега-то носи Вяра и усещане за... Обич! "Бяло цвете проектирано в зелената трева"
Благодаря ти за преживяването, Еви!
Не бях слушала тая песен на Тони Бракстън - много хубава!
Спокойна нощ,

Ели

Хм , посоките са съвсем объркани .
Поставила си няколко жалона , по които едва следя мисълта ти.
Дано някой не се окаже между стените , когато се слеят . Ще бъде жалко наистина.
В свободата на днес , всички други посоки изчезват . Алхимически ! :)

"...Но засега от дупките прозира светлина
и проектира бяло цвете във зелената трева."

Това си е перманентен миг на зародило се откритие !
Поздрави от мен!

Странно усещане от приближаването на стените,
въжето от жълта светлина - притискане, задушаване...
Хареса ха ми символите, алегориите ... посланията ...
...Алхимик рисува птици с бои от музика,
насочва с поглед божие дихание
и ги изпраща да летят в гората...
Светлина, вяра и обич вплетени на края - Чудесен финал ...
Поздравления, Факти !

в едни дебри на мислите... както само ти си го можеш...
но пък финалът ме обля със светлина...
поздравявам те, и прегръдка
за теб..

Чудничка ХармонИ! http://elineli.blog.bg/poezia/2010/07/05/mejduvremenno.572595

дупките, ясно. А от Вчера ли ги е направил? Ъглите не сплескват стените си, когато са малки и трудно ги отдалечават, когато са големи. Това е логическо разсъждение, кажи, ако мислиш, че греша.

цитирам го тук:
Нощната шапчица Бях ли въздъхна,
тихо се сгуши в сърцето.
Мъничък остров от лакетна сгъвка
в Съм приюти и небето.
Чуденка чудна надникна зад миглите,
Ще бъда избликна във ноти.
Може би подарява луната на будните,
Утре е все още кротък.

преди да се сплескат стените. Ако не - в хоросана.

Много точно и впечатляващо.Поздрав.Все пак ,нищо,че има дупки, да се надяваме,че
ще поникне цвете.

А въжето дебне да я обеси
някъде на тъмно в небето..
'Вчера' пуска с опашка на котка искри,
а с струните на крехка цигулка - музика.
И ъгълът на всекидневието се заостря.
Приближава с двете си стени,
които ще се сплескат или слеят..
Но засега от дупките прозира светлина
и проектира бяло цвете във зелената трева.

Браво! Всъщност цялата Ви рецепта е точно за моята диагноза,
цитираното беше само комплимент...
Факти, как да ти кажа... колко ми хареса, като няма
на тая земя думи достатъчно големи, за да
опишат огромното ми харесване, м?
Факти, кефиш ме яко- това е!

много алхимично.
малко хипнотично.
и митотично...
;)

Времето лекува всякакви диагнози.