*
Очарованието на моя свят,
е в смирението на формата.
Стоя скромно ,
отстрани край пътя,
ухаещо - опияняваща ..

*
Купесто е
на върха на добротата ми.
Но харесвам да чувствам
силата си,
легнала нежно в тревите,
през лятото.
И в очите ми да цъфтят
макове..

*
Звук на водопад,
звук на падащи венчелистчета
през цялата нощ .
Оглушавам от тишина,
или тътен,
чакайки любовта,
докато се оглежда в езерото..

*
Летният дъжд измива
голото ми тяло
с плашеща скорост.
И в този момент
инерцията на водата
помита душата ми
с бързея..

ще поникне с нови цветчета. Забавно нещо е душата.

и любов
и нежност
и смирение
и доброта
и всичко....:)
Много, много хубаво:)
Поздрави!

Летният дъжд измива
голото ми тяло
с плашеща скорост.
И в този момент
инерцията на водата
помита душата ми
с бързея..

<-> Обратнопосочно <->
във вира...
се разстила душата ти
след спирачките на водното
в Онези мигове
с радваща скорост (v) по (х) време (t) = отразяващи пътя
по голото Ти тяло
който лятното слънце
рисуваше

Тихо...
Да не будим бързеите...
Нека спят...
До утрото...

Прегръдка, fakti...
:)

прегръдки.

Не може да няма в стиховете ви намеци за секс. Та нали женската голота за мъжа, е като червеното за бика, дори и в алегорични строфи. Но това е предназначението им - да съблазняват и покоряват...

страхотно стихче!