Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
02.08.2013 07:48 -
Спирка с отговори
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 1626 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2013 12:28
Прочетен: 1626 Коментари: 8 Гласове:
17
Последна промяна: 02.08.2013 12:28
Окото ми е паяжина , а зеницата - вечно гладно паяче, което се закача за невидима нишка и полита.Минава през Тучната зеленина на спокойствието , където стройни мъж и жена наблюдават съвършенните си отражения в езерото на миналото, а лебеди с форми на очи, уши и обоняние ги кълват като трошици под сенките на разкошни дървета - спомени с широко отворени усти, през които вдишват въглероден миналоокис и произвеждат настоящ кислород, за да поддържат равновесието в света на Тучната зеленина.
Добре че е е вятърът, за да отвее паячето ми от мнимата илюзия.
Сега лети над строга колона от цели.
Виждам тялото си ,
което е завързано умишлено за врата на сегашната цел.
Не че предишните и следващите са по - маловажни, но днешната е готино сресана на път и толкова съсредоточено направлява езерата и езерните стъпки, че чак вените на врата й, изпъкват съсредоточено.
Фюююю...
Вятърът ме отнася при моят стар приятел - опита.
Стоим на маса , върху гърбовете на две търпеливи дърти кучета, там под дървото на живота и спорим - на кой къщата е по - устойчива.
И двете ни къщурки са паянтови, но ние си ги ремонтираме,
ковем си с изкривени пирони разкованите дъски и си стоим на ината.
А над нас, облаците ни примигват лежерно иронично .. Всичко е временнооо.. стелят се и в този отрязък
ме отнасят към идеално смазания ми часовников механизъм в мозъка.
Той функционира безотказно за сега.
Аз го управлявам с дългото кормило на съзнанието.
Въртя педалите на основното зъбно колелце - жизнената си сила и се нося напред в живота си.
Животът , нареден с павета по улици, площади, със стъклен поглед на бухал който акумулира познание след познание.
Подреждам познанята в пирамида от автомобилни гуми и наблюдавам изтърканите им грайфери.
Всяко познание изхабява повърхността.
Питам се - какво е познанието ?
Пикиращ черен бомбардировач или издигащ се бял гълъб..
Да или Не?!
Пропълзявам под пухените възглавници на вълшебно легло - каляска, където заспивам успокоено.
И си почивам до спирката с отговори..
Сега лети над строга колона от цели.
Виждам тялото си ,
което е завързано умишлено за врата на сегашната цел.
Не че предишните и следващите са по - маловажни, но днешната е готино сресана на път и толкова съсредоточено направлява езерата и езерните стъпки, че чак вените на врата й, изпъкват съсредоточено.
Фюююю...
Вятърът ме отнася при моят стар приятел - опита.
Стоим на маса , върху гърбовете на две търпеливи дърти кучета, там под дървото на живота и спорим - на кой къщата е по - устойчива.
И двете ни къщурки са паянтови, но ние си ги ремонтираме,
ковем си с изкривени пирони разкованите дъски и си стоим на ината.
А над нас, облаците ни примигват лежерно иронично .. Всичко е временнооо.. стелят се и в този отрязък
ме отнасят към идеално смазания ми часовников механизъм в мозъка.
Той функционира безотказно за сега.
Аз го управлявам с дългото кормило на съзнанието.
Въртя педалите на основното зъбно колелце - жизнената си сила и се нося напред в живота си.
Животът , нареден с павета по улици, площади, със стъклен поглед на бухал който акумулира познание след познание.
Подреждам познанята в пирамида от автомобилни гуми и наблюдавам изтърканите им грайфери.
Всяко познание изхабява повърхността.
Питам се - какво е познанието ?
Пикиращ черен бомбардировач или издигащ се бял гълъб..
Да или Не?!
Пропълзявам под пухените възглавници на вълшебно легло - каляска, където заспивам успокоено.
И си почивам до спирката с отговори..
Благодаря ти! Толкова е точно това: Всяко познание изхабява повърхността.
А какво е - може би всеки би могъл да определи по свой начин, а това е красиво.
"Подарявам ти" една много красива песен, поне според мен http://www.youtube.com/watch?v=4E4-9yKTv_I
цитирайА какво е - може би всеки би могъл да определи по свой начин, а това е красиво.
"Подарявам ти" една много красива песен, поне според мен http://www.youtube.com/watch?v=4E4-9yKTv_I
sestra написа:
Благодаря ти! Толкова е точно това: Всяко познание изхабява повърхността.
А какво е - може би всеки би могъл да определи по свой начин, а това е красиво.
"Подарявам ти" една много красива песен, поне според мен http://www.youtube.com/watch?v=4E4-9yKTv_I
А какво е - може би всеки би могъл да определи по свой начин, а това е красиво.
"Подарявам ти" една много красива песен, поне според мен http://www.youtube.com/watch?v=4E4-9yKTv_I
абсолютно. Наличието на инат прави целта ни сресана и така съсредоточена, и щипка познание за разкош. Аз съм за белия гълъб. Черното ми е много хищно. Усмивки, Вълшебна!
цитирайЩе се отбия , по- късно , наистина човеко , но ти пожелава толкова хубава Събота! :)))
цитирайусмивки
цитирайmakont написа:
абсолютно. Наличието на инат прави целта ни сресана и така съсредоточена, и щипка познание за разкош. Аз съм за белия гълъб. Черното ми е много хищно. Усмивки, Вълшебна!
jabalka написа:
Ще се отбия , по- късно , наистина човеко , но ти пожелава толкова хубава Събота! :)))
Време е за ремонт на тия паянтови къщи, такa си мисля понякога.
Хубаво е, че се вpъщаш в твоето познато амплоа, което винаги съм харесвал.
цитирайХубаво е, че се вpъщаш в твоето познато амплоа, което винаги съм харесвал.
karaiany написа:
Време е за ремонт на тия паянтови къщи, такa си мисля понякога.
Хубаво е, че се вpъщаш в твоето познато амплоа, което винаги съм харесвал.
Хубаво е, че се вpъщаш в твоето познато амплоа, което винаги съм харесвал.