Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2013 16:33 - Смърт след разстрел на надеждата
Автор: faktifakti Категория: Поезия   
Прочетен: 1780 Коментари: 13 Гласове:
14

Последна промяна: 10.10.2013 17:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Бях се скрила зад напуканата олющена стена на живота му.
А защо се бях скрила?
Изгубих си дрехите на едно залагане "Проба-грешка-проба" и се срамувам от голотата си.
Той стоеше седнал, обгърнал с ръце коленете си, очакващ облаците пред луната да се разсеят.
Знаеше че се крия, изпъната на босите си пръсти, притаила дъх.
Сложи ме мислено да легна на страни над стълбите. Покри раменете ми с бяла невинност и постла още по - бяла нежност от мен  до съзнанието си.
Аз видях плаващи рапани с форми на женски тела, снежно бяла покривка върху маса, на която баба храни дядо с лъжичка любов. И него - едно честолюбиво вундеркинче, съзерцаващо тоталното им отдаване до края.
Главата ми се превръща в октопод , изсмуквам спомените му ненаситно.
Знам че го омаломощавам - аз неговият духовен вампир в крехко тяло на жена..
Присвивам нозе и сядам върху тях - в пустинята, пред портала, където Той се проектира
назад и назад във времето, чак до японските черешови градини.
Там майка му в кимоно от усмивки, разпределя доброто в света..
Главата на доброто е за момчето, без майка в детството..
Можеш ли да хербаризираш кон? - пита ме с поглед.
Не.
А той свири ли свири на дюдюка си, душите ни танцуват в самота, не успяли да достигнат до нашето заедно.
И паунът, който трябва да е кобра, разтваря под звуците опашка и маха ,
маха  с очи, и разпръсква сълзите ни..
Всъщност за какво плачем?
За слабостта си ?!
За падащите венчелистчета от цветовете на черешите над нашата лодка, която се отдалечава по течението без нас?
За не сбъднатите сънища?
Кой не сбъдна сънищата?
Моята чувственост , неговият ум, или егото, което ни прави безчувствени..
Той ме увива с мисли.
Невидими нишки - въжета.
Не мога да мърдам, да мисля, да виждам.
Невъзможност за осъзнаване.
И няма спасение, само потъване с воденичен камък в ума..
Брулени хълмове заскрежават зърната ми , след облизващ възторг.
Залез под мост, някъде надалече, неразцъфнали рози
и алена смърт, облечена в бяло.
Смърт, която превръща кръвта във вода.
Непрощаваща смърт, в която се давим.
Смърт в самота.
Без компромиси. Без сълзи.
Смърт след разстрел на надеждата.
Най - червената птица в ръцете ми, която прониква в мен с клони и корени.
Ароматна, с вкус на отричане.
На вричане, към израстване в рая.
Ангеле мой.
Ела, посвири ми в безкрая ..


"..Животът дързостта ни ще отнеме. Ще я замести с умора. И някой ден спокойно ще приемем, че може би напразно сме се борили .."







Тагове:   умиране,


Гласувай:
15
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Хей, Евичко,
10.10.2013 16:49
при първия прочит се натъжих, но при втория изпаднах в "облизващ възторг", сигурно е от парчето шоколад, което си взех и от това, че има надежда, която никой не може да разстреля, а пък смъртта се превръща "на вричане към израстване в рая". Там майка му в кимоно от усмивки, разпределя доброто в света, а това прoстo ме срази, напълно в моята октава. Дочувам звука.....
цитирай
2. faktifakti - важното е да има чувственост. прегръдки.
10.10.2013 17:26
makont написа:
при първия прочит се натъжих, но при втория изпаднах в "облизващ възторг", сигурно е от парчето шоколад, което си взех и от това, че има надежда, която никой не може да разстреля, а пък смъртта се превръща "на вричане към израстване в рая". Там майка му в кимоно от усмивки, разпределя доброто в света, а това праста ме срази, напълно в моята октава. Дочувам звука.....

цитирай
3. stela50 - Обичам да спирам при теб, Факти ...
10.10.2013 18:26
да чета всяка дума, която е като кратък разказ,
да чета между редовете и да откривам послания,
да се наслаждавам на душата-нежност, душата-болка,
душата-обич... душата надежда... кой би разстрелял
надеждата ... борбата никога не е напразна.
Прекрасно е ...
цитирай
4. sestra - Ей това
10.10.2013 19:46
"И паунът, който трябва да е кобра, разтваря под звуците опашка и маха ,
маха с очи, и разпръсква сълзите ни.." е силно!
Нищо, нищо не е това, което е, само сълзите са истински.
цитирай
5. faktifakti - кой би разстрелял надеждата ? егоизмът.
10.10.2013 20:43
прегръдки.

stela50 написа:
да чета всяка дума, която е като кратък разказ,
да чета между редовете и да откривам послания,
да се наслаждавам на душата-нежност, душата-болка,
душата-обич... душата надежда... кой би разстрелял
надеждата ... борбата никога не е напразна.
Прекрасно е ...

цитирай
6. faktifakti - ненужен разход на вода . трябва да се се пестят природните ресурси.
10.10.2013 20:45
sestra написа:
"И паунът, който трябва да е кобра, разтваря под звуците опашка и маха ,
маха с очи, и разпръсква сълзите ни.." е силно!
Нищо, нищо не е това, което е, само сълзите са истински.

цитирай
7. solinvictus - Вапцаров, май беше дето пишеше, че ...
11.10.2013 00:08
Вапцаров,май беше дето пишеше ,че след растрела ,червеи и какво значело някаква си личност ,една паднала друга ще я смени и т.н. ...ето това е юдейската идея в църквата ,не хората а църквата е важна ,а тук е подменено вместо църква червената чума... жалко за умните хора ,объркани от тази гмеж .Скоро си говорих с един съвременен марксист от страната на баските ,който искаше да ми обясни къде сме сбъркали в тази утопия и как да сме се поправили ...аз му казах да си напраят революция,да си имат червен терор и диктатура на пролетарията и ...после ние да видим как са се справили ...извинявай за спама ,ако трябва ще го изтрия ,в последно време се унасям в простотии :) ))))
цитирай
8. karaiany - Носталгично, но и загадъчно. Ти ги ...
11.10.2013 06:32
Носталгично, но и загадъчно. Ти ги умееш тия работи.
" Ароматна, с вкус на отричане.
На вричане, към израстване в рая."
Добре дошла обратно във фантастичния свят на мечтите!
Хубаво, много хубаво! :)
цитирай
9. faktifakti - не го трий
11.10.2013 13:33
solinvictus написа:
Вапцаров,май беше дето пишеше ,че след растрела ,червеи и какво значело някаква си личност ,една паднала друга ще я смени и т.н. ...ето това е юдейската идея в църквата ,не хората а църквата е важна ,а тук е подменено вместо църква червената чума... жалко за умните хора ,объркани от тази гмеж .Скоро си говорих с един съвременен марксист от страната на баските ,който искаше да ми обясни къде сме сбъркали в тази утопия и как да сме се поправили ...аз му казах да си напраят революция,да си имат червен терор и диктатура на пролетарията и ...после ние да видим как са се справили ...извинявай за спама ,ако трябва ще го изтрия ,в последно време се унасям в простотии :) ))))

цитирай
10. faktifakti - благодаря ти
11.10.2013 13:33
karaiany написа:
Носталгично, но и загадъчно. Ти ги умееш тия работи.
" Ароматна, с вкус на отричане.
На вричане, към израстване в рая."
Добре дошла обратно във фантастичния свят на мечтите!
Хубаво, много хубаво! :)

цитирай
11. tjt - ИДИОТИЗМИ
12.10.2013 16:10
ТОВА Е!
цитирай
12. faktifakti - пробвай пак
13.10.2013 00:16
tjt написа:
ТОВА Е!

цитирай
13. didoignatov - Там, в реанимацията,
05.12.2013 14:17
загледан в тавана, ми липсваха доста неща... и едно от тях си ти Евичка. Уникална си! Не мисля, че твоята дързост може да бъде отнета от някакъв си живот, нали!? ;-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2220551
Постинги: 935
Коментари: 9028
Гласове: 20615
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031