Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
02.11.2013 15:25 -
Как отървах Вагабонтина от сексуалните му превъплащения
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 2423 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2013 16:21
Прочетен: 2423 Коментари: 8 Гласове:
21
Последна промяна: 02.11.2013 16:21
Бях загубила дирите на Вагабонтина, когато го мернах в едно обществено перално помещение на измерението "дреме ми на х.. ерувимчето" .
Човекът - непукист беше проснал една свръх- нова върху дъската за гладене.
Бе включил ютията на първа степен и методично я гладеше по извивките на подмишниците, бавно я плъзгаше до пъпа й и пръскаше струйка вода в него. Обръщаше уреда обратно към междугърдието , което имаше форми на две узряли праскови, сорт гиганти, а те разливаха аромат на неустоима сладост.
И тъкмо когато Вагабонтинът замисляше да включи ютията на втора степен, за да усили температурата, съответно и напрежението, аз дръпнах щепсела от контакта.
- Скучаещ ..драсти. Забавляваш ли се ? - му смигнах свойски.
- О, скъпа ! Къде се покри? - ухили се диването , небрежно превърна гладачната дъска в статуя на исполин от камък и подпря в тоягата му гигантската прасковка на задна прашка.
- Трябваше да си напиша домашното, а ти ми пречеше- отвърнах нехайно - виждам, че убиваш скуката с нови методи. Успяваш ли да усилиш мощността на макс?
Вагабонтски се замисли, сипа си една текила между плешките на мацката и съсредоточено посипа сол върху кръста й.
После се наведе, рязко изсмука тчността, преглътна и близна няколко кристалчета.
Очите му се навлажниха и ми отвърна лениво:
- Всъщност , не. Някакси не е достатъчно загадъчно - силно.
Измислих всякакви хватки с Нектарина.
Виж сама - и щракна с пръсти.
Прасковка застана на 4 крака, а той раздели косата й на 20 кичура. Върза на всеки кичур по една халка и прие визия на върколак. Обгърна я със силните си крайници и докато оставяше червени дири по мъхестата й кожа, на всеки цикъл отвързваше по една халка и я нанизваше на шипа, израснал над ахилесовата му пета.
Когато отвърза и последната халка, завъртя дясното й зърно на 87 градуса и вкара красивата й главичка в дупката на появилата се гилотина, наречена от него "Дъската на познанието".
Дъската на познанието имаше 7 очи, с изпъкнали капиляри и океанско сини зеници. Но най - шокиращо бе, че очите имаха тела - люляково лилави израстъци, с които се увиваха около Нектарина и изследваха инч по инч кожата й.
Отделяха светлинна течност на капки, които се стичаха по нея и я докарваха до безумен екстаз.
Вагабонтчикът наблюдаваше жадно главицата й , която менеше нюанса си от мъхесто прасковено до презряло розово. Естествено стискаше мускулите на бедрата си едни в други, защото се стремеше удоволствието да продължи по- дълго.
И тъкмо в сюмблимния миг на следващото превъплъщаване, аз го убодох с една карфица по задника.
- Ох, боли - стреснато изквича побърканият ми приятел.
- Пич, перверзиите в ума не помагат. Ми дай да се поразтъпчем за Лотоса.
Вагабонтинът това и чакаше.
Изцеди 2 бутилки прасковен нектар от прасковките на Нектарина за из път и си бихме камшиците ..
Човекът - непукист беше проснал една свръх- нова върху дъската за гладене.
Бе включил ютията на първа степен и методично я гладеше по извивките на подмишниците, бавно я плъзгаше до пъпа й и пръскаше струйка вода в него. Обръщаше уреда обратно към междугърдието , което имаше форми на две узряли праскови, сорт гиганти, а те разливаха аромат на неустоима сладост.
И тъкмо когато Вагабонтинът замисляше да включи ютията на втора степен, за да усили температурата, съответно и напрежението, аз дръпнах щепсела от контакта.
- Скучаещ ..драсти. Забавляваш ли се ? - му смигнах свойски.
- О, скъпа ! Къде се покри? - ухили се диването , небрежно превърна гладачната дъска в статуя на исполин от камък и подпря в тоягата му гигантската прасковка на задна прашка.
- Трябваше да си напиша домашното, а ти ми пречеше- отвърнах нехайно - виждам, че убиваш скуката с нови методи. Успяваш ли да усилиш мощността на макс?
Вагабонтски се замисли, сипа си една текила между плешките на мацката и съсредоточено посипа сол върху кръста й.
После се наведе, рязко изсмука тчността, преглътна и близна няколко кристалчета.
Очите му се навлажниха и ми отвърна лениво:
- Всъщност , не. Някакси не е достатъчно загадъчно - силно.
Измислих всякакви хватки с Нектарина.
Виж сама - и щракна с пръсти.
Прасковка застана на 4 крака, а той раздели косата й на 20 кичура. Върза на всеки кичур по една халка и прие визия на върколак. Обгърна я със силните си крайници и докато оставяше червени дири по мъхестата й кожа, на всеки цикъл отвързваше по една халка и я нанизваше на шипа, израснал над ахилесовата му пета.
Когато отвърза и последната халка, завъртя дясното й зърно на 87 градуса и вкара красивата й главичка в дупката на появилата се гилотина, наречена от него "Дъската на познанието".
Дъската на познанието имаше 7 очи, с изпъкнали капиляри и океанско сини зеници. Но най - шокиращо бе, че очите имаха тела - люляково лилави израстъци, с които се увиваха около Нектарина и изследваха инч по инч кожата й.
Отделяха светлинна течност на капки, които се стичаха по нея и я докарваха до безумен екстаз.
Вагабонтчикът наблюдаваше жадно главицата й , която менеше нюанса си от мъхесто прасковено до презряло розово. Естествено стискаше мускулите на бедрата си едни в други, защото се стремеше удоволствието да продължи по- дълго.
И тъкмо в сюмблимния миг на следващото превъплъщаване, аз го убодох с една карфица по задника.
- Ох, боли - стреснато изквича побърканият ми приятел.
- Пич, перверзиите в ума не помагат. Ми дай да се поразтъпчем за Лотоса.
Вагабонтинът това и чакаше.
Изцеди 2 бутилки прасковен нектар от прасковките на Нектарина за из път и си бихме камшиците ..
бива те и в прозата... Интересни превъплъщения...
цитирайИ аз това казвам. Бива си я !:)
Всичко е в нектара, струва ми се.
Прилича ми на руска баня с камшици.
Да ти имам въображението, Ева! :)))
цитирайВсичко е в нектара, струва ми се.
Прилича ми на руска баня с камшици.
Да ти имам въображението, Ева! :)))
душо. Не, че държах фокуса неподвижен по протежение на цялата фабула на превъплъщението, но нали ти си успяла :)
цитирайЛека нощ!:)
цитирайmt46 написа:
бива те и в прозата... Интересни превъплъщения...
karaiany написа:
И аз това казвам. Бива си я !:)
Всичко е в нектара, струва ми се.
Прилича ми на руска баня с камшици.
Да ти имам въображението, Ева! :)))
Всичко е в нектара, струва ми се.
Прилича ми на руска баня с камшици.
Да ти имам въображението, Ева! :)))
sestra написа:
душо. Не, че държах фокуса неподвижен по протежение на цялата фабула на превъплъщението, но нали ти си успяла :)
teadia написа:
Лека нощ!:)