Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
31.05.2014 17:31 -
Стръв за блуждаеща любов
Автор: faktifakti
Категория: Поезия
Прочетен: 3304 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2014 18:00
Прочетен: 3304 Коментари: 12 Гласове:
19
Последна промяна: 31.05.2014 18:00
Седях си щастливо в чашата от кафе, която ползвах за вана, а пяната с аромат на теменужки нежно масажираше къдриците ми. Аз мислех как да се отърва от 10 хилядите житни лами, които изплезили шестошипести езици, дебнеха пред фурната, кексчето ми да се изпече.
Много мразя някой да ми яде сладкишчето, докато е горещо преди да му го дам.
Едно време, когато бях още по- малка , като минавахме по пешеходната пътека с мама, и аз припках с кексче в ръка, асфалтът се втечняваше, от долу изскачаха розовоусти кркокодили, набождаха на острите си зъби пътеката и ми отхапваха кексчето от ръката. После изчезваха в асфалта, а мама ми казваше, че пак си фантазирам.
Е, понякога се вманиачавах нощем, че зъл магьосник ме реже с трион, докато спя в кутя от небе, посипана със звезди.
Не че ме болеше фантасмагорията, но пищях от ужас и всички чудовища, скрити под леглото ми се разбягваха от децибелите, а след тях оставаха изпочупените им нокти по пода, които до сутринта се превръщаха в разноцветни книжки от шоколадови бонбони.
Баба ме мъмреше, че пак съм изяла през нощта всички бонбони за гости, а аз си изключвах съзнанието, представяйки си, че палците на ръцете ми са конски глави, които цвилят възторжено, когато се здрависват приятелски..
Излязох от чашата за кафе и оставих мокри стъпки до фурната. Надникнах да видя как е кексчето, когато огромна пеперуда изхвърча от вътре. Беше превърнала сладкиша ми в каляска на две бактерии, които изтегнати удобно си разменяха нежни послания.
Изпратих черно бялата сова с книжните криле след тях.
Извиках приятелчето си от съседния двор на игрите и набързо направихме кораб от празен кашон с платно - колосаната с приказки калъфка на баба и заплавахме тръпнещи сред цветята, царевиците и житата в преследване на пеперудата, откраднала и превърнала моето кексче в каляска.
Минахме през ключалката на портала, който се оказа дъгата, защото променихме формите си- аз в розово прасенце, а приятелчето ми в жираф с леопардова кожа. Но не ни пукаше, защото бяхме още деца. А за всяко дете най- важното е да стигне до крайната точка на своето пътешествие.
И тъй като не можехме да летим, надух свирката за облаци. Направихме си от най- бързите, облачни наметала и полетяхме след уханието на моето кексче, което се носеше вече далече в небето.
Оказа се , че трафикът около нас е натоварен и от други хвърчащи. Изпревариха ни два четирилистни слона, които ни свиха облачните наметала и се наложи да продължим като правим разноцветни отпечатъци с длани по небето, за да не паднем.
Междувременно някой бе откраднал крилете на пеперудата и тя падаше, виейки се като обикновена гъсеница , стискайки моето вълшебно сладко удоволствие.
Хвърлих въдица със звезда за стръв, от покрива на небето.
Гъсеницата веднага я лапна, защото както всички знаем, за гъсениците звездите са скъп деликатес.
Докато издърпвах гъсеницата, две от най- хитрите житни лами- ненаситни, ни хванаха.
Защото в живота винаги е така - всеки рано или късно хваща някого. Затвориха ни в едно преспапие за развлечение.
Добре че беше пълно с воални рибки. Направих ветрило от опашките им и с него изтрихме стъкления затвор..
А сега накъде - ме попита моето приятелче от детските ми мечти, което междувременно бе променило пак визията си в мъж с бял паталон, криещ зад гърба си нещо в ръка.
Бях прикрила новото си съвършенно тяло с бял бански костюм и погледнах мъжа жадно.
Дай ми го! - прошепнах с изгарящи устни.
И той ми подаде течащия в ръката си бял сладолед.
Подарих му вълшебното кексче в замяна, защото повече от кексчета обичам сладоледи, особенно когато имам нужда от разхлаждане.
Приятелят ми гризна ухаещия сладкиш и от него потече вкусна плънка - сладко от диви ягоди.. по устните му .. , за които веднага залепна една блуждаеща наоколо любов ..
на две неосъзнати пораснали деца..
Много мразя някой да ми яде сладкишчето, докато е горещо преди да му го дам.
Едно време, когато бях още по- малка , като минавахме по пешеходната пътека с мама, и аз припках с кексче в ръка, асфалтът се втечняваше, от долу изскачаха розовоусти кркокодили, набождаха на острите си зъби пътеката и ми отхапваха кексчето от ръката. После изчезваха в асфалта, а мама ми казваше, че пак си фантазирам.
Е, понякога се вманиачавах нощем, че зъл магьосник ме реже с трион, докато спя в кутя от небе, посипана със звезди.
Не че ме болеше фантасмагорията, но пищях от ужас и всички чудовища, скрити под леглото ми се разбягваха от децибелите, а след тях оставаха изпочупените им нокти по пода, които до сутринта се превръщаха в разноцветни книжки от шоколадови бонбони.
Баба ме мъмреше, че пак съм изяла през нощта всички бонбони за гости, а аз си изключвах съзнанието, представяйки си, че палците на ръцете ми са конски глави, които цвилят възторжено, когато се здрависват приятелски..
Излязох от чашата за кафе и оставих мокри стъпки до фурната. Надникнах да видя как е кексчето, когато огромна пеперуда изхвърча от вътре. Беше превърнала сладкиша ми в каляска на две бактерии, които изтегнати удобно си разменяха нежни послания.
Изпратих черно бялата сова с книжните криле след тях.
Извиках приятелчето си от съседния двор на игрите и набързо направихме кораб от празен кашон с платно - колосаната с приказки калъфка на баба и заплавахме тръпнещи сред цветята, царевиците и житата в преследване на пеперудата, откраднала и превърнала моето кексче в каляска.
Минахме през ключалката на портала, който се оказа дъгата, защото променихме формите си- аз в розово прасенце, а приятелчето ми в жираф с леопардова кожа. Но не ни пукаше, защото бяхме още деца. А за всяко дете най- важното е да стигне до крайната точка на своето пътешествие.
И тъй като не можехме да летим, надух свирката за облаци. Направихме си от най- бързите, облачни наметала и полетяхме след уханието на моето кексче, което се носеше вече далече в небето.
Оказа се , че трафикът около нас е натоварен и от други хвърчащи. Изпревариха ни два четирилистни слона, които ни свиха облачните наметала и се наложи да продължим като правим разноцветни отпечатъци с длани по небето, за да не паднем.
Междувременно някой бе откраднал крилете на пеперудата и тя падаше, виейки се като обикновена гъсеница , стискайки моето вълшебно сладко удоволствие.
Хвърлих въдица със звезда за стръв, от покрива на небето.
Гъсеницата веднага я лапна, защото както всички знаем, за гъсениците звездите са скъп деликатес.
Докато издърпвах гъсеницата, две от най- хитрите житни лами- ненаситни, ни хванаха.
Защото в живота винаги е така - всеки рано или късно хваща някого. Затвориха ни в едно преспапие за развлечение.
Добре че беше пълно с воални рибки. Направих ветрило от опашките им и с него изтрихме стъкления затвор..
А сега накъде - ме попита моето приятелче от детските ми мечти, което междувременно бе променило пак визията си в мъж с бял паталон, криещ зад гърба си нещо в ръка.
Бях прикрила новото си съвършенно тяло с бял бански костюм и погледнах мъжа жадно.
Дай ми го! - прошепнах с изгарящи устни.
И той ми подаде течащия в ръката си бял сладолед.
Подарих му вълшебното кексче в замяна, защото повече от кексчета обичам сладоледи, особенно когато имам нужда от разхлаждане.
Приятелят ми гризна ухаещия сладкиш и от него потече вкусна плънка - сладко от диви ягоди.. по устните му .. , за които веднага залепна една блуждаеща наоколо любов ..
на две неосъзнати пораснали деца..
Прекрасен вкусен постинг с аромат на диви ягоди , копнеж и блуждаеща любов ! Да , и аз като едно неосъзнато пораснало дете обичам сладолед :))
цитирайЗнам, че ги има някъде. От теб го разбирам, а ти... как можеш да пишеш така?!
цитирайпоздрави .
цитирайmileidi написа:
Прекрасен вкусен постинг с аромат на диви ягоди , копнеж и блуждаеща любов ! Да , и аз като едно неосъзнато пораснало дете обичам сладолед :))
как?
прегръдки
цитирайпрегръдки
sestra написа:
Знам, че ги има някъде. От теб го разбирам, а ти... как можеш да пишеш така?!
faktifakti написа:
как?
прегръдки
прегръдки
sestra написа:
Знам, че ги има някъде. От теб го разбирам, а ти... как можеш да пишеш така?!
силно. И вълшебно :) прегръдки
благодаря ти за постоянството.
цитирайsestra написа:
силно. И вълшебно :) прегръдки
faktifakti написа:
как?
прегръдки
прегръдки
sestra написа:
Знам, че ги има някъде. От теб го разбирам, а ти... как можеш да пишеш така?!
силно. И вълшебно :) прегръдки
с аромат на диви ягоди.. полъхна щастие от твоя прекрасен текст..
прегръщам те... и те поздравявам, от сърце..
цитирайпрегръщам те... и те поздравявам, от сърце..
metlichina написа:
с аромат на диви ягоди.. полъхна щастие от твоя прекрасен текст..
прегръщам те... и те поздравявам, от сърце..
прегръщам те... и те поздравявам, от сърце..
Много обичам да се застоявам при теб, Евичка. Много!
'Баси!!! :)
цитирай'Баси!!! :)
didoignatov написа:
Много обичам да се застоявам при теб, Евичка. Много!
'Баси!!! :)
'Баси!!! :)
Тялото стана на хиляда, а душата не мърда от двадесет. Понякога, чак се чувствам неудобно, ей така, за цвят. А нещата които пишеш, наистина са много добри... и ти наистина си много щурава... Пак ми се иска да напиша онази думичка :)
Хубав ден, Ев!
цитирайХубав ден, Ев!